В Рилската св. обител, където вече единадесет века се покоят мощите на св. Йоан Рилски, братството и стотици поклонници посрещнаха тази нощ Христовото Възкресение с молитвено настроение и пасхален възторг, независимо от факта, че благодатният огън не стигна до тях поради „обективни причини“ – закъснението на полета на частния самолет, с който огънят беше пренесен от Йерусалим в Пловдив. „Благодатта е Божия, тя няма материални измерения, каквито има огънят, пък наричан той и благодатен“, мъдро успокои поклонниците възрастен монах от обителта на св. Йоан, където през всичките тези векове е отбелязван с покайно настроение и велелепна тържественост празникът на празниците – Пасха Христова.
В манастира от няколко дена се бяха събрали поклонници, които редовно участваха в дългите вечерни и утринни богослужения през Срастната седмица, при това водени в големия манастирски храм, който тъкмо тази седмица беше отворен за богослужения. И зимният мраз все още не напускаше огромната постройка, която няма никаква система за отопление. Но горещите молитви могат да се отправят към Бога и от Северния полюс дори. А все пак температурите на тези хиляда и двеста метра надморска височина, макар и да бяха ниски, малко над нулата, не бяха минусови. На всичко отгоре на Велика събота манастирът осъмна в сняг, който упорито продължи да вали през целия предиобед. Слеобед го обърна на дъжд, както беше от няколко дена. На Велики петък, например, обикалянето на храма с плащаницата на Иисус Христос стана под защитата на найлоново покривало.
Братята се бяха подготвили и за нощта на Възкресението, да запазят светините от водния порой. Но пък по Божия милост десетина минути преди излизането от храма за обявяване на Христовото Възкресение дъждът спря, беше отслужено предвиденото последование, стотиците поклонници, повечето млади хора, стояха спокойно из просторния двор и вкупом отвръщаха на поздрава на игумена с мощното „Воистину воскресе!“.
След като богослужението отново се пренесе в храма, за да продължи утринната и да се поздравят всички с „Христос воскресе!“, дъждът отново заплющя по едрия калдъръм на манастирския двор.
Божия благодат и милост в нощта на Възкресението беше това. Дори и без благодатния огън, който тази година за жалост закъсня. Но пък всички видяха, че Божията благодат никога не закъснява.
Снимка: БТА
