Богослужения през страстната седмица

В Неделя Цветница вечерта – Пос­ле­до­ва­ние на Же­ни­ха (по строеж това е утринната от понеделник, изтеглена вечерта; така също в понеделник се служи утринната от вторник и във вторник вечер – утринната от сряда).

На Велики понеделник в ли­тур­гий­но­то еван­ге­лие (Мат. 24:3-35) се припомня предсказанието на Спасителя за раз­ру­ша­ва­не­то на Йеру­са­лим и за края на све­та.

Бо­гос­лу­же­ние: сут­рин­та – Ча­со­ве, Изоб­ра­зи­тел­ни, Ве­чер­ня и Преж­де­ос­ве­ще­на ли­тур­гия; вечер­та – Пос­ле­до­ва­ние на Же­ни­ха.

На Велики вторник в ли­тур­гий­но­то еван­ге­лие (Мат. 24:36-51; 25:1-46; 26:1-2) се раз­каз­ва за Страш­ния съд, за доб­рия и ло­шия слу­га, прит­чи­те за де­сет­те де­ви­ци и за та­лан­ти­те.

Бо­гос­лу­же­ние: сут­рин­та – Ча­со­ве, Изоб­ра­зи­тел­ни, Ве­чер­ня и Преж­де­ос­ве­ще­на ли­тур­гия; вечерта – Пос­ле­до­ва­ние на Же­ни­ха.

На Велика сряда ли­тур­гий­но­то еван­ге­лие (Мат. 26:6-16) ни на­пом­ня за же­на­та-грешница, помаза­ла с ми­ро Иисус Хрис­тос в до­ма на Си­мо­н Про­ка­же­ния във Ви­та­ния и за пре­да­тел­с­т­во­то на Юда.

Бо­гос­лу­же­ние: сут­рин­та – Ча­со­ве, Изоб­ра­зи­тел­ни, Ве­чер­ня и Преж­де­ос­ве­ще­на ли­тур­гия; вечер­та – Мал­ко по­ве­че­рие.

На Велики четвъртък в литургийното четиво се припомнят евангелските сбития, станали на този ден: Иисус Хрис­тос уми­ва но­зе­те на уче­ни­ци­те Си, установява тайн­с­т­во­то Ев­ха­рис­тия, мо­лит­ва­та в Гетсиман­с­ка­та гра­ди­на и за­ла­вя­не­то на Иисус Хрис­тос. (Мат. 26:17-57)

Бо­гос­лу­же­ние – сут­рин­та – Ут­ре­ня, Ве­лик мас­лос­вет, Ве­чер­ня с Ва­си­ли­е­ва ли­тур­гия; вечер­та – Пос­ле­до­ва­ние на 12-те еван­ге­лия (т. е. че­тат се 12 от­къ­са от Евангели­е­то, при­пом­ня­щи стра­да­ни­я­та Хрис­то­ви). След про­чи­та­не­то на 5-то Еван­ге­лие се из­на­ся от св. ол­тар Раз­пя­ти­е­то и се пос­та­вя в сре­да­та на хра­ма за поклонение.

На Велики петък чрез богослужението си припомняме и преживяваме осъж­да­не­то на смърт на Иисус Хрис­тос, кръс­т­ни­те стра­да­ния, смърт­та и пог­ре­бе­ни­е­то на Спа­си­те­ля (Мат. 27:1-60).

Бо­гос­лу­же­ние: сут­рин­та – Цар­с­ки ча­со­ве, Ве­чер­ня, на ко­я­то сим­во­лич­но се из­вър­ш­ва сва­ля­не на Хрис­то­во­то тя­ло от кръс­та и пог­ре­бе­ние чрез из­на­ся­не на Пла­ща­ни­ца­та; ве­чер­та – Опе­ло Хрис­то­во с ли­тия око­ло хра­ма.

На Велика събота се припомня как след кръс­т­на­та Си смърт Хрис­тос сля­зъл в ада, за да благовес­ти спа­се­ние и там. Из­вел от ада в не­бес­но­то цар­с­т­во всич­ки ста­ро­за­вет­ни пра­вед­ни­ци.  

Бо­гос­лу­же­ние: сут­рин­та – Ве­чер­ня с Ва­си­ли­е­ва литур­гия.

След апос­тол­с­ко­то че­ти­во на Ли­тур­ги­я­та се про­ме­ня об­с­та­нов­ка­та в хра­ма: одеж­ди­те на свещенос­лу­жи­те­ли­те, об­ла­че­ни­е­то на хра­ма се про­ме­нят в свет­ли цве­то­ве в знак на предвкусваната ра­дост от Въз­к­ре­се­ни­е­то.

Вечерта: малко преди полунощ – Пас­хал­на по­лу­нощ­ни­ца, Пас­хал­на ут­ре­ня и Зла­то­ус­то­ва литургия. В 24 ча­са в съ­бо­та сре­щу не­де­ля чрез еван­гел­с­ко­то че­ти­во се въз­вес­тя­ва Хрис­то­во­то Въз­к­ре­се­ние и све­ще­ни­кът поз­д­ра­вя­ва ми­ря­ни­те с „Хрис­тос вос­к­ре­се!”