„Вярата във Възкресението беше ръководната идея в живота на блаженопочиналия Неврокопски митрополит Натанаил. Тя му даваше сили и усърдие да работи за благото на Божия народ, тя го крепеше и в най-трудните мигове от неговия живот, с нея той си отиде от този свят, за да бъде при Възкръсналия Господ Иисус Христос и, влязъл в радостта Му, да се моли за нас”. Това изтъкна в словото си при панихидата по повод трите месеца от кончината на своя духовен отец и предшественик по катедра новият Неврокопски митрополит Серафим.
На днешния ден в старинния храм „Успение Богородично” в епархийския център, гр. Гоце Делчев, митрополитът отслужи заупокойна св. Литургия заедно с епископите Адрианополски Евлогий, игумен на Рилския манастир, и Браницки Григорий, игумен на Троянския манастир. С тях съслужиха протосингелът на Неврокопска епархия архимандрит Лукилиан, игуменът на Хаджидимовския манастир „Св. Георги” йером. Теофил, архиерейски наместници, епархийски съветници, клирици от града и епархията.
Песнопенията изпълни хорът при Неврокопска митрополия „Йеромонах Неофит Рилски” под диригентството на г-н Йоанис Папахронис. В молитва присъстваха кметът на града Владимир Москов, общественици, духовни чеда на митрополит Натанаил от различни места на страната.
След литургията в храма беше отслужена и панихида, а след това и трисагий на гроба на архиерея в двора на митрополията.
Цялото слово на Неврокопския митр. Серафим:
"Знаем вярата, която дядо Натанаил имаше във Възкресението. Над всичко той поставяше именно това събитие от историята на цялото съществуване на човечеството. Господ Иисус Христос ни обещава, че ако чуем гласа Му още тук, в този живот, ние още оттук ще получим възкресението и блаженото предусещане на живота в царството Божие.
Целият живот на дядо Натанаил беше проповед на Христовото възкресение. Всички помним неговия плам, неговата ревност, неговото въодушевление, с което донасяше всяка година благодатния огън още от първите му години като митрополит в епархията. Без да прекъсне нито една година винаги намираше начин. Особено голяма беше радостта му по време на пасхалните богослужения. Тогава той преодоляваше всяка умора, всяко затруднение и не обръщаше внимание на никакви пречки. Дори и в дългите години на своите тежки страдания – и след катастрофата, и след последното заболяване, нищо не успяваше да помрачи радостта му от Христовото възкресение. Като знаем, че той живя така, уверени сме, че и сега още повече се радва и очаква всеобщото възкресение в деня на страшното Христово пришествие. Очакването на тези, които са живели още в този живот с пълната вяра и упование в Христовото възкресение, е очакване радостно, очакване блажено. Убедени сме, че той има дръзновение пред Бога да ни помага, да ни закриля и да ни ръководи, така както имаше грижата тук, в този живот – не пропускаше никого, не пропускаше нищо, на което трябва да се обърне внимание. Не се съмняваме, че сега, когато се намира при Спасителя, всичко това ще бъде много по-лесно и неговата благодатна помощ ще бъде с нас.
Изминаха вече три месеца от раздялата ни с него, но всеки един има лично за себе си свидетелства, които затвърждават това всеобщо убеждение за неговата святост и неговото дръзновение, което има пред Спасителя. Бог да го упокои и да ни го дарува наистина като молитвеник, като защитник, закрилник и благодатен помощник. Вечна да бъде паметта му!"
Тримата архиереи в средата на храма в началото на литургията:
Отпустът на литургията:
Отслужване на панихидата в храма:
Кметът на община Гоце Делчев Вл. Москов (вдясно):
Йером. Теофил, еп. Евлогий и митрополит Серафим, който благославя житото:
Еп. Григорий и митр. Серафим, който произнася проповед за покойния митр. Натанаил::
