Почина Неврокопският митрополит Натанаил

На 15 април 1974 г. е ръкоположен в йеродяконски чин, а на 13 април 1975 г. - за йеромонах. От есента на същата година е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, а от 1976 г. продължава образованието си в Богословския факултет на Атинския Каподистриев университет. След завръщането си в България, на 10.10.1980 г. в гр. София по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство. През 1984 г. е назначен за протосингел на Ловчанската митрополия.

От началото на 1986 г. архимандрит Натанаил е на богословска специализация в Източноцърковния институт в гр. Регенсбург, Германия, а от 1 октомври с. г. е изпълняващ длъжността енорийски свещеник при Българската православна църковна община "Св. Йоан Рилски" в гр. Лондон, Англия.

Завърнал се в Родината, от 9 август 1988 г. той е протосингел на Софийската митрополия, а от 1 март 1989 г. още като архимандрит е назначен за главен секретар на Св. Синод, като за кратко е и председател на Църковното настоятелство при ПКСХП "Св. Александър Невски".

На 25 март 1989 г., Благовещение, в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата "Крупнишки". От 1 декември 1989 г. епископ Натанаил е назначен за викарий на Софийския митрополит. От 1992 г., когато са разразява разколът в БПЦ, той заедно с новия главен секретар на Св. Синод Левкийски еп. Неофит изнася основната тежест борбата за съхраняване на цялостта на Православната ни църква. На 17 април 1994 г. е избран, а на 24 април с. г. е и канонически утвърден за Неврокопски митрополит.

Беше не само клирик, а истински духовник, създал множество достойни духовни чеда, от които днес трима са епископи на БПЦ, свещеници, монаси, монахини и миряни. Съдейства да се въздигне духовният живот в епархията му, да се работи дейно и жертвено с младежта, да се печата и разпространява православна книжнина, като няколко заглавия и в момента са под печат, да се строят и благоукрасяват храмове и манастири. Развиваше междуправославните отношения, а за православните в братските поместни църкви името му беше еталон за добър духовник, предан на вярата, безсребреник, живеещ в бедност, цял живот не направил нещо за себе си, дори за здравето си, а всичко творил за славата на Бога и Неговата Църква.

Бог да прости и упокои Неврокопския митрополит Натанаил, като приеме душата при Себе Си в жилищата на праведните!

Снимка: Стефка Борисова

{kunena_discuss:0}