В началото на май руската църква в София "Св. Николай Мирликийски" стартира в медиите широка рекламна кампания за набиране на дарения за ремонта на храма, който през 2014 г. ще отбележи своя 100-годишен юбилей. В съобщението, публикувано на сайта на подворието, се казва, че в църквата са започнали реставрация на стенописите и ремонт, които трябва да приключат за столетния юбилей на храма през следващата година. Като мотив за кампанията се изтъква земетресението през май 2012 г., от което куполът на сградата сериозно пострада.
През 2011 г. в Москва беше създаден комитет за честванията на 100-годишнината, който си постави за цел събирането на 920 000 евро. Предстоятелят на руското подворие архим. Филип, когото българските власти принудиха да напусне страната преди няколко месеца, не даваше на никого информация, докъде е стигнала кампанията и какви средства са събрани до момента. Сега той е извън България и без виза не може да се върне у нас, като в същото време Отделът за външноцърковни отношения към МП отказва да го отзове официално. Не е ясно кой в негово отсъствие има право да борави със сметката на подворието и кой носи отговорност за събраните средства.
Понастоящем "подворието на Московския и на цяла Русия патриарх в София няма собствени средства за извършване на ремонта и реставрацията. Нека помогнем за реставрацията на Руската църква, която е украшение на нашата столица", завършва призивът.
Прави впечатление, че в призива липсва така важната за руското подворие информация, че то е "посолски храм на Руската федерация". Припомняме, че такава информация посрещаше посетителите на църквата още на входа, тя беше отразена в няколко статии на български и руски език. Архим. Филип превърна в кауза на своя престой у нас промяната на статута на храма, който да стане "посолски" с ограничени функции. В този посолски храм се черкуват на първо място членовете на посолството на Руската федерация и техните семейства, после рускоезичните християни, живеещи в България, а всички други са "гости" на чужда територия. В конфронтационните статии на входа на храма се говореше дори за правата на енориашите "с български паспорти". Руският патриарх Кирил също заяви по време на визитата си у нас, че този храм "продължава да бъде храм при посолството на Руската федерация". Тази теза беше повтаряна многократно в българските медии от архим. Филип и неговия секретар отец Зотик.
Сега обаче се оказва, че Руската федерация не може да отдели средства за своя посолски храм и се разчита на съдействието и на "християните с български паспорти".
Твърди се, че храмът е пострадал сериозно от земетресението от май м. г., но предстоятелят на руската църква не е поискал средства от дирекция "Вероизповедания", както направиха от ръководствата на други религиозни сгради с подобни проблеми. Няколко месеца след природното бедствие в храма беше монтирано огромно скеле с мотива, че започва неотложен ремонт. Ремонтни дейности не се правеха, но пък конструкцията напълно блокира църквата и на практика сложи край на богослужебния живот в нея и унищожи напълно енорията.
Безспорно е много трудно в атмосферата на конфронтация и взаимно недоверие да се организира кампания за набиране на средства. Тези кампании са успешни, когато има обща кауза, приятелство, прозрачност в отношенията и уважение, чувство за християнска общност около евхаристийната чаша.
Християните у нас обаче обичат руския храм - обичат го и българи, и руснаци, които никога досега през 100-годишната история на храма не са били подлагани на такова насилие и "разделение отгоре". За българите този храм беше и продължава да бъде "църквата на дядо Серафим", по чиито молитви хиляди са познавали Божията милост и утеха. Българските християни са давали и ще дават своята скромна лепта за благолепието не на "посолския храм на Руската федерация", а за Божия дом, където се покои един обичан подвижник. Доказвали са това винаги, когато църквата е имала нужда от средства, макар че това днес се премълчава от новите й хазяи, които делят християните на "домашни" и "гости".
Така например през Втората световна война от бомбандировките е разрушена част от южния кораб на храма, нанесени са и много други повреди. През периода 1945-1947 г. разрушените части са изградени наново, а стенописите реставрирани със средствата на българската държава. Именно тогава руската църква е обявена за архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение (бр. 73/55 на Държавен вестник) (за български паметник на културата, така както и желязната църква "Св. Стефан" в Цариград турската държава разглежда като паметник на османската култура! - б. р.).
След няколко десетилетия пак българската държава събира парите за новата реставрацията на стенописите. В периода 1975-1985 средставта за тази дейност са осигурени от Св. Синод на БПЦ, от Комитета по църковните въпроси и Софийския градски съвет.
Още повече сега, в условията на демокрация ще има хора, които ще подкрепят храма, където са получавали многократно Божията помощ - без значение какъв е цветът на паспорта им. Всички се надяваме руската църква в центъра на българската столица да посрещне своя 100-годишен юбилей не само с външна реставрация, но и вътрешно обновена. Тази обнова обаче не може да се купи с пари, за нея не се правят кампании - тя е подвиг, който минава през покаянието и свободния личен избор. Дано по Божия милост радостта от юбилея на руския храм да бъде пълна и това честване да остане наистина паметно в неговата история.
