На 17 май, когато св. Църква отбелязва 458 години от мъченическата смърт на св. Николай Софийски, в едноименния столичен храм (намиращ се на кръстовището на улиците „Опълченска” и „Пиротска”) от 9 часа ще бъде отслужена тържествена св. литургия. На 16 май (четвъртък) от 17 часа ще бъде извършена велика вечерня с традиционното шествие начело със св. мощи на св. Николай Софийски до неговия гроб на ул. “Цар Симеон” № 125, където ще бъде отслужен водосвет. Тържествените богослужения ще бъдат възглавени от Знеполския епископ Йоан, викарий на Софийската св. митрополия.
На 16 и 17 май по време на богослуженията вярващите християни могат да се поклонят на мощите на светеца, които се съхраняват в храма. За съжаление твърде малко хора знаят за софийския мъченик Николай. Повечето влизащи в храма го смятат за посветен на св. Николай Мирликийски (6 декември).
Св. Николай Софийски е роден в гр. Янина (сега в Гърция). Бил благочестив и с честния си занаят на обущар прекарвал дните си. Дошъл в София, Николай започнал добре да печели, като не забравял обичая си да посещава бедни и затворници и да раздава милостиня. Гражданите на София го обикнали и го свързали със законен брак, за да го задържат при себе си. Но и тука турците му завидели и Николай трябвало отново да бяга, сега пък в Румъния, гдето постъпил в гвардията на влашкия войвода Мирчо. Обаче жестокото отношение на войводата към своя православен народ скоро го отблъснало, а любовта му към съпругата и децата му го заставила да се върне обратно в София. Тогава той бил на 45 години.
Когато дошъл в София, заради неговите качества бил забелязан от местните турски големци и на няколко пъти бил принуждаван да приеме тяхната вяра. Веднъж те го поканили на обяд, сложили в питието му приспивателно и, като заспал, го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил, Николай избягал и не излизал от вкъщи цяла година. Турците го поканили да посещава джамията. Той твърдо отказал. Веднага бил арестуван и подложен на тежки изтезания.
На съдебното заседание съдията обявил, че смята праведника за невинен. Въпреки това тълпата го извела извън тогавашна София при местността "Юч бунар" ("Три кладенци"), където бил убит с камъни на 17 май 1555 г. Тялото му било пренесено на гробището, наречено "Търницата", и изгорено, а пепелта - разпиляна, за да не остане никакъв спомен от него. Въпреки това по молба на Матей Граматик едно момче събрало частици от неговите мощи и благочестиви християни тайно ги погребали.
Скоро след мъченическата смърт на св. Николай Софийски Средецкият митрополит Яков обявил канонизацията му на специално свикан за целта събор. Той приел запазените мощи на светеца (части от черепа и костите му), положил ги първоначално в ковчега с мощите на св. крал Милутин в църквата "Св. архангел Михаил" (днес "Св. Неделя"). По-късно част от св. мощи били прибрани в дървен храм.
Гробът на св. Николай Софийски е един от малкото известни гробове на български светци. Днес той се намира в центъра на София, в квартала "Три кладенци". На триста метра от него (в градинката между улиците "Пиротска" и "Опълченска"), се извисява красивият храм, посветен на светия мъченик, който е един от най-големите храмове в България. Храмът е бил издигнат по проект на архитект Антон Торньов и на 3 декември 1900 г. е бил осветен от софийския митрополит Партений. В новоизградения храм положили в сребърна мощехранителница част от мощите на светеца. Друга част била предадена на храм "Св. София".
В началото на 70-те години на XX век на гроба на светеца бил издигнат малък параклис. Той се намира в малко дворче на днешната улица "Цар Симеон" № 125 и е отворен за посещение в ранния следобед всеки делничен ден.
В края на 70-те години на XX век изящната мощехранителница била открадната заедно с мощите от храма, посветен на светеца. Тогава църковното настоятелство на храм "Св. София" подарило пазената там частица от светите му мощи на храм "Св. Николай Софийски".
Сега мощите на св. Николай Нови се съхраняват в храма и се изнасят за поклонение от вярващите на 16 и 17 май и на някои по-големи празници. В навечерието на храмовия празник след великата вечерня църковното шествие начело със св. мощи на св. Николай води поклонниците до параклиса, като и в двата дни мощите са изложени за поклонение от вярващите.
Софийският книжовник дякон Матей Граматик, съвременник на св. Николай и очевидец на неговите страдания и смърт, написал служба и пространно житие на светеца. Днес ръкописът се съхранява в Църковния историко-археологически институт към Българската патриаршия.
Тропар, глас 3.
Обогатен със сиянието на благодатта, о, славний, и чрез него получил смелост, ти мъжествено изповяда единосъщната Троица пред съдилището; когато с камъни те убиваха, ти пак не се покори, когато с огън те изгаряха, ти пак изобличи безбожната заблуда, многострадални свети Николае. Затуй те молим: изпроси за душите ни велика милост!
Кондак, глас 2.
На благочестието истинския поборник и непобедимия помощник всред бедите, божествения Николай нека с песни да възхвалим, защото той в последно време се яви звезда пресветла, която просвещава сърцата на верните; и като стои заедно с ангелите пред Светата Троица, той не престава да се моли за всички нас.
Параклисът при гроба на светеца:
