Днес в пловдивския храм „Възнесение Господне“, чийто председател е свещ. Васил Кашоров (шофьорът на митрополит Николай), са били привикани на събрание свещениците от Пловдив. Там те са били заставени да подпишат отворено писмо до Св. Синод в защита на своя епархийски митрополит и декларация до медиите. На събранието не са били поканени свещениците от селските енории. Вероятната причина е, че те са по-независими, тъй като „няма какво да губят“, както коментират техни колеги от града. Не е тайна, че като наказателна мярка за непокорните свещеници се практикува изпращането на село. В писмото клириците обясняват траурното настроение на владиката, което не му позволява да участва в заседанията на Св. Синод, и молят митрополитите да не го наказват заради самоотлъчването му.
Писмото на свещениците е адресирано до Св. Синод на БПЦ, а не до наместник-председателя на Синода, както е редно в църковните отношения, и с това авторите му се солидаризират със своя архиерей, който не признава избора на митрополит Кирил за местоблюстител на патриаршеския престол. По този начин митр. Николай въвлича и пловдивското свещенство в своето неподчинение на Св. Синод и задълбочава опасността от разкол в Църквата.
Вероятно тези дни писмото на свещениците в защита на митрополит Николай ще бъде публикувано на сайта на Пловдивска митрополия. То ще бъде представено като спонтанна акция на местните клирици. Сега от там са свалени всички новини и централен материал е компроматът срещу митрополит Кирил, съчинен от личния имиджмейкър на дядо Николай. Това също е лош знак за процесите, които текат в Пловдивска епархия, и за настроенията на епархийския архиерей, който не може да прости отстраняването си от поста на и. д. Софийски митрополит.
Засега митрополит Николай все още отказва да се присъедини към заседанията на Св. Синод, на които той е длъжен да присъства като предстоятел на Пловдивска епархия. Той оправдава отлъчването си от зимната сесия с траур по починалия патриарх Максим.
Това не е първият случай, когато Пловдивският митрополит използва свещениците от епархията, за да придаде обществена тежест на решенията си, когато тяхната легитимност се оспорва. Такъв беше случаят и с узаконяването на т. нар. "архонти", когато свещениците от епархията пак бяха принудени да подпишат декларация в защита на това решение. Митрополитът е използвал този "инструмент за натиск" и при други по-маловажни поводи.
