На 22 юни, петък, вечерта е починал проф. Георги Бакалов, византинист, дългогодишен преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Проф. Георги Бакалов беше искрен християнин и през целия си живот се опитваше да помага на Църквата в трудните и противоречиви години на прехода. Той участваше в различни комисии, където искаше църковният глас да бъде чут. Беше председател на първата комисия по религиозно образование, съставена още през 1997 г., която изготви първия учебник по "Религия" за училищата. През 2007 г. оглави и Съвета по въпросите на обучението по религия в училище към МОН, който изготви първата концепция за религиозно образование у нас. За съжаление неговият трезв, спокоен и неагресивен глас не срещаше винаги разбиране в тясно-църковните среди и той нерядко търпеше незаслужени хули, които го огорчаваха, но никога не го отдалечиха от Църквата. Като специалист по византийска титуларна практика още през 2007 г. той разобличи "архонтството" като фалшификат, който няма паралели нито във Византия, нито в България, но неговият глас отново не беше чут. Имаше нерадостната съдба в последните дни от пълноценния си живот да научи за поредните митрополитски безобразия в тази насока.
Проф. Георги Бакалов е роден през 1943 г. в гр. Неврокоп (сега Гоце Делчев). Завършва Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски" в периода 1957-1963 г., където неговото семейство е било интернирано (от неговия клас са славистът проф. Георги Попов, богословът-музикант доц. Димитър Димитров и мн. др.). Тогавашният ректор на семинарията Смоленски епископ Тихон назначава баща му за библиотекар и Георги Бакалов прекарва там ученическите си години. Трудно е допуснат да учи в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", който завършва през 1971 г. и от 1973 г. започва да преподава византийска история там. През 1981 г. защитава докторат на тема "Титулатурата на средновековните български царе и византийската титуларна практика". Работи в областта на византийската политическа и институционална история, на българската средновековна история и християнската култура на Балканите. През 1995 г. става професор с хабилитационния труд "Византия. Културно-политически очерци". Междувречменно години наред учителства по съвместителство и в Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин-Кирил Философ" в София. През 1986–1990 г. е заместник-директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ при СУ, от 1990 до 1993 г. е земестник-декан, а от 1993 до края на 1999 г. декан на Историческия факултет. От 2000 до 2003 е ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“. През ноември 2003 г. е избран за заместник-ректор по научноизследователската дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е два пъти заместник-ректор на университета. Чел е лекции по История на Византия, Византийска култура и Обща история на Християнската църква в Югозападния университет „Отец Неофит Рилски“, Пловдивския университет „Преп. Паисий Хилендарски“ и Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“. Автор е на шест книги (в четири от тях в съавторство), 150 статии и студии и 14 учебника и учебни помагала за средното и висшето училище, свързани с християнската история и учение.
Удостоен е с орден "Св. Кирил и Методий" - I степен и почетен знак на Софийския университет със синя лента.
Бог да го прости!{jcomments on}
