Слави Бинев коментира скандала с узаконяването на архонтството, като заяви, че темата е „подмяна на истинския дневен ред”, без да уточни чий дневен ред е променен. Според него, сега е демокрация и „ако искам мога да съм архонт, ако искам - пожарникар”.
Без да обясни в каква връзка, той допълни, че има „три начина за запушване на устата”: „В момента в България се затваря устата по три начина. Единият е с кокал. Понякога имагинерен, защото не са по даването. Вторият - с удар, а третият е с отнемане на трибуната. Който не се върже на първите два, му се отнема трибуната”.
Въпреки че представителите на Св. Синод твърдят, че не знаят нищо за никакъв Орден на архонтите, нито за Велик събор на архонтите, на личната страница на „архонта” евродепутат Слави Бинев може да се намери достатъчно информация за това. Ето например един от последните публикувани документи „Поздравителен адрес от Великия архонтски съвет" до сектантския лидер Шри Шри Рави Шанкар, когото той нарича „Ваше Светейшество” („Your Holiness”). В този поздравителен адрес Бинев разкрива каква е ролята на българските архонти - „да дават отговор на съкровените тайни”, да отговарят на въпроси за „природата на човека”, „за смисъла на живота” и други подобни. И по-конкретно Слави Бинев твърди:
„И Вие, и ние – архонтите на Православното Християнство сме призвани да даваме отговор на съкровените тайни, на природата на човека, на смисъла на нашия живот, на доброто и злото и за това имаме потребността с общи усилия да направим възможното за намаляване на болката в света и за засилване не само на образоваността, но и на просветеността – дори до степен на сакралност”.
От тези думи се вижда, че на българските „архонти” е внушено, че те имат вероучителни функции в Църквата, които се доближават до тези на епископите и свещениците.
Освен това те имат и нелеката задача да помагат според силите си за сближаването и с източните религиозни учения. Архонт Слави Бинев заявява това в свое писмо до Далай Лама. В него българинът се обръща към тибетския духовен водач, когото нарича „пресветли Учителю” и „Ваше Светейшество”, в качеството си на „български православен архонт”. За духовния водач, който вероятно не познава нашите благороднически титли Бинев уточнява, че това е „титла-обет за светско служене на църквата, със стародавна традиция в моята страна”. Слави Бинев споделя, че послушанието му на архонт на Българската православна църква „изисква път на смирение, взаимна любов и разбирателство с представителите на всички вероизповедания и духовни школи”. В изблик на най-сили чувства архонт Бинев споделя на Далай Лама, че го усеща „особено близък по начин, свързан както с моята лична история, така с историята на моя народ”. Тренирането на източни бойни изкуства е свързало архонта „с пребогатите духовни извори на Изтока”. Друга важна констатация, която прави в писмото си Слави Бинев, е, че българите завинаги са свързани с мъдростта на Тибет, защото историята на народа ни е започнала „именно от западните подножия на Тибет и до днес, въпреки повече от дванайсет века християнство, в душата на всеки българин тлее едно малко огънче, свързано с пътя на Просветления.
В края на писмото си архонт Слави Бинев с готовност заявява: „Учителю, още веднъж заявявам готовността си да помогна с каквото е по силите ми, щото българското православие и Учението на Ваше Светейшество да са в синхрон и взаимна помощ в ежедневната ни борба за съвършенство и просветление”.
Приведохме тези цитати не за забавление на читателите, а за нагледен пример за мирогледа, църковността и духовния облик на един български архонт. Какво от възгледите и посланията му го прави „светилник” и „пример за подражание” на православните християни, оставяме да ни посочат нашите архиереи.
На Слави Бинев принадлежи и култовата фраза от преди няколко години: „Ако те ударят по едната страна, извади дебелия край”.
