Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)

3156От 14 до 16 юни в София ще се проведе международна научна конференция на тема „Светци и свети места на Балканите”. Тя се организира от Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Института за литература към Българската академия на науките, направление Стара българска литература. Спомоществователи на проявата са: фонд Научни изследвания към МОМН, СУ „Св. Климент Охридски“ и фондация Комунитас.

На конференцията ще бъде представен проектът Encyclopaedia Slavica Sanctorum. Светци и свети места в България (в електронен и Гутенбергов формат).

Предварителната програма включва:

14 юни

9.00 Откриване на конференцията в Огледална зала на Софийския университет  

9.15-11.15 Пленарно заседание

Председатели: Искра Христова-Шомова (София), и Милан Михалевич (Загреб)

Иван Добрев (София). Славянската святост преди християнизирането

Алексей Пентковский (Москва). Культ святителя Климента в Охридской архиепископии в XI–XIV веках: агиография, гимнография и иконография

Синтия Вакарелийска (Юджийн, Орегон). Култове и календари в средновековна България: до каква степен култовете на светците са отразени в месецословите?

Елка Бакалова (София). Реликви и чудотворни икони – функции при структуриране на сакралното пространство

Панайот Карагьозов (София). Мъчениците на тоталитаризма

11.15-11.30 Почивка

11.30 - 13.15 Паралелни секции A1 и А2

11.30 – 13.15 Секция A1: Култове и история. Огледална зала

Председатели: Лора Тасева (София-Берн) и Александър Наумов (Краков-Венеция) 

Казимир Попконстантинов и Росина Костова (Велико Търново). Култът към св. Йоан Предтеча и Кръстител в днешните български земи (археология и епиграфика)

Евелина Минева (Атина). Предложения за канонизация на светци  през  ХV век. Примери от византийската, старобългарската и старосръбската литература

Анна Влаевска-Станчева (Пиза). Святост и изобретяване на историческа памет: култът към San Pietro Levita (de Bulgaro) 

Ян Страдомски (Краков). Балканските светци и свети места като аргумент в полско-руската религиозна полемика през XVI–XVII век.

Малгожата Сковронек (Лодз). Маргинален герой или творец на сакрална история? За няколко славянски текста, свързани с името на Йосиф Ариматейски

11.30 – 13.15 Секция A2: Култове и образи. Зала 1

Председатели: Елка Бакалова (София) и Андрей Виноградов (Москва)

Иванка Гергова (София). „Побългаряване” на светци

Ралица Русева (София). Нови данни за изобразителния култ към светите Седмочисленици на територията на съвременна Албания през ХVІІІ-ХІХ в.

Илиана Чекова (София). Изображения на източнославянски светци в български храмове през Средновековието и Възраждането 

Владимир Димитров (София). Образи от българската история в репертоара на зографите от рода Минови

Светозара Ръцева, Пламен Събев (Велико Търново). Иконография на йеротопоса: сребърните плочи от параклиса на Неопалимата къпина в Синайския манастир „Св. Екатерина“

13.15-15.00 Обедна почивка

15.00- 17.00 Паралелни секции B1 и B2.

15.00 - 17.00 Секция B1: Светците и светите места в народната култура. Огледална зала

Председатели: Мая Петрова-Танева (София) и Нина Гагова (София)

Лилия Илиева (Благоевград). Деянията на светците: южнославянският просяшки епос 

Алексей Юдин (Гент). Святые Константин и Елена в восточнославянских заговорах

Константин Рангочев (София). Модели на святост І: гр. Самоков и Самоковско

Георги Минчев (Лодз). Между фолклорния наратив и манастирското предание. Легендите за св. Наум Охридски от „Патерик манастира Светога Наума” на еп. Николай (Велимирович)

Димитринка Димитрова (София). Култът към св. Мина и  манастирския комплекс „Св. Мина” в околностите на София 

Росен Малчев (София). Сакрумът на село Боженица, община Ботевград (По материали от теренни проучвания през 2000–2001 г.)

15.00 - 17.00 Секция B2:  Aгиографските текстове и техните преводи. Зала 1

Председатели: Радослава Станкова (София) и Красимир Станчев (Рим) 

Климентина Иванова (София), Иван Петров (София). Неизвестен превод на житието на една византийска императрица

Татьяна Пентковская (Москва). Житие Василия Нового в оригинальной и переводной традиции: особенности трансмиссии текста 

Андрей Виноградов (Москва). Некоторые особенности славянской трансляции византийских агиографических текстов

Карине Акерман-Саркисян (Упсала). Некоторые особенности ранних славянских переводов (на материале текстологических исследований ранних житийных текстов)

Мариjана Вуковић (Будапеща). Мучеништво Иринеjа Сирмиjског у Супрасл рукопису из X века

Анета Димитрова (София). Третият превод на Житието на св. Антоний Велики

17.00-17.20 Почивка

17.20-19.20 Паралелни секции

17.20-19.20 Секция Г1: Текстове за светци: език и редакции. Зала 1

Председатели: Анета Димитрова (София) и Дитер Щерн (Гент)

Milan Mihaljević (Zagreb). Jezik službe u čast sv. Dominiku u hrvatskoglagoljskim brevijarima 

Wonhoi Kim (Seoul). The Psalm Book of Sinai and the Old Bulgarian Cult

Маргарет Димитрова (София). Молитвите на светците и хилендарският требник 167

Марияна Цибранска–Костова (София). Календарите  във венецианските сборници за пътници от XVI век: към типологията на проблема

Димитър Димитров (София). Типик 1/17 от сбирката на Рилския манастир (ХVІ век)

Симеон Стефанов (София). Някои наблюдения върху езика на един чакавски текст на житието на св. Екатерина в хърватската книжнина от XV век

17.20-19.20 Секция Г2: Култове и текстове на Балканите

Председатели: Анисава Милтенова (София) и Кристиано Диди (Рим) 

Ирена Шпадиjер (Београд). Jужнословенски пустињаци Х-ХІІІ века у наjстариjоj литерарноj традициjи

Екатерина Дикова (София) и Ирина Кузидова (София). Отшелническата храна според някои раннохристиянски житийни извори

Arhim. Policarp Chiţulescu (Bucarest). Les saints et leurs vies dans les manuscrits slaves de la Bibliothèque du Saint Synode de Bucarest

Бойка Мирчева (София). Преводни и оригинални славянски текстове за св. Еразъм Формийски (Охридски)

Замфира Михаил, Мария Осиак (Бухарест). Житие балканских святых в славянских рукописях румынских книгохранилищ

Вася Велинова, Александра Трифонова (София). Св. Кирик и Юлита и техният култ на Балканите.

19.30 Коктейл (Клуб-ресторант Алма матер)

 

15 юни

9.15-11.15 Паралелни секции Д1 и Д2.

9.15-11.15 Секция Д1: Светците мъченици. Зала 1

Председатели: Диана Атанасова-Пенчева (София) и Ирена Шпадиер (Белград) 

Василка Тъпкова (София). Да се върнем към св. Дазий и Доростолската епархия 

Анна Крюкова (Москва). „Мученичество” св. Юлия из Дуростора в контексте агиографических сочинений о мучениках-воинах рубежа III–IV вв.

Константинос Нихоритис (Солун). Славянски светци, изградени в Атон

Анатолий Турилов (Москва). Житие Иоанна Серрского в контексте ранних славянских житий новомучеников 

Христо Темелски (София). За лобното място на св. Никола Нови Софийски

9.15-11.15 Секция Д2: Култ, ритуал, култура по българските земи. Огледална зала

Председатели: Марина Чистякова (Вилнюс) и Алексей Пентковский (Москва)

Бистра Николова (София). Сакралното пространство. Църковна и манастирска мрежа  в периода на Първото царство

Искра Христова-Шомова (София). Имало ли е Тропологий в България?

Мария Йовчева (София). Византийските и славянските литургически текстове за мъченица Агатия Палермска (Катанска)

Георги Петков (Пловдив). Проложни жития за южнославянски светци в най-старите български и сръбски преписи на Стишния пролог

Красимир Станчев (Рим). Култове, култови места и богослужебни ритуали на българските католици през ХVІІ век

Роман Кривко (Москва). Культурно-языковой и литургический „ландшафт” Первого Болгарского царства

11.15-11.30 Почивка

11.30-13.30 Паралелни секции E1 и E2

11.30-13.30 Секция E1: Жени светици в агиографската традиция. Зала 1

Председатели: Aна Стойкова (София) и Татяна Пентковская (Москва)  

Дитер Щерн, Лара Селс (Гент). На поисках источников Бдинского сборника: слово об Авраамии и его племяннице Марии

Явор Милтенов (София). Житието на св. Таисия 

Марина Чистякова (Вильнюс). Культ Параскевы Тырновской в Великом княжестве Литовском: тексты на руськой мове

Елена Томова (София). Култът към св. Петка Търновска в Румъния (Из ръкописната сбирка на манастира Драгомирна).

Иван Илиев (София). Двуезичен речник на Житието на св. Петка от Патриарх Евтимий, преведено на латински от Рафаел Левакович

Мая Петрова-Танева (София). За една неизвестна славянска версия на Житието на св. Теодора Александрийска

11.30 - 13.30 Секция E2: Агиография и култура. Огледална зала

Председатели: Аделина Ангушева-Тиханова (Манчестър) и Анатолий Турилов (Москва)

Александър Наумов (Краков-Венеция). Семейният живот на православните славянски светци

Кристиано Диди (Рим). Потусторонние места в древнеславянских памятниках: ‘матица огньная’ и пр. (Опыт интерпретации)

Нина Гагова (София). Св. Никола - застъпник на душите на Страшния съд

Vesna Badurina-Stipčević (Zagreb). Kult svetoga Nikole u hrvatskoj srednjovjekovnoj književnosti

Лили Щамлер (София). Смъртта на отшелника и виденията. Агиографски примери от времето на Палеолозите.

Екатерина Тодорова (София). Св. Козма и Дамян в Похвално слово за Козма и Дамян

13.30-15.00 Обедна почивка

15.00- 17.00 Паралелни секции K1 и K2.

15.00- 17.00 Секция K1: Култ, памет, календар: Изток и Запад. Огледална зала

Председатели: Мария Спасова (Велико Търново)  и Константинос Нихоритис (Солун)

Светослав Риболов (София). Рецепциите на паметта, съчиненията и богословието на св. Григорий Палама от ХV век до днес

Petra Stankovska (Ljubljana). Odraz kultu Řehoře Velikého-Dvojeslova ve  středověkých památkách na slovanském Západě a Východě

Елена Коцева (София). Прочитът на Карадимовия псалтир и на Апостол 882 в контекста на Encyclopaedia slavica sanctorum

Любка Ненова (Благоевград). Данни за св. Димитър Басарбовски в „История славянобългарская” на св. Паисий Хилендарски (Текстологически преглед)

Диляна Радославова (София). Памети извън състава на „Съкровище”в българските дамаскини

Диана Атанасова-Пенчева (София). Светецът и неговите роли: агиографският текст като амулет

15.00- 17.00 Секция K2: Междуконфесионални отношения и култове. Зала 1

Председатели: Маргарет Димитрова (София) и Алексей Юдин (Гент)

Аделина Ангушева-Тиханова (Манчестър). Vitae Parallelae: София, нейните християнски мъченици и мюсюлмански светци през ХVІ век

Юри Стоянов (Лондон). Антагонистични типове интерконфесионална и междуконфесионална святост в късното Средновековие/ ранния Османски период

Оля Григорова (Благоевград). Всекидневни и религиозни взаимоотношения между християни и мюсюлмани в София през ХVІ в. (Житие на св. Никола Нови Софийски)

Божидар Алексиев (София). „Християнски“ превод и усвояване на култове към мюсюлмански светци по българските земи

Миглена Иванова (София). Интеретнични контакти и всекидневни представи за святост (по примера на почитането на Алексий човек Божи сред гагаузите в България и Бесарабия)

Ана Стойкова (София). Култът към св. Георги в ислямската традиция

17.00-17.15 Почивка

17.15-18.45  Паралелни секции M1 и M2.

17.15-18.45  Секция M1: Светци и названия. Огледална зала

Председатели: Иван Добрев (София) и Синтия Вакарелийска (Юджийн)

Лора Тасева (София-Берн). Личните и географските имена в българския и сръбския превод на Стишния пролог (по материал от месец март)

Мария Спасова (Велико Търново). Семантиката на антропонимите – организационен център на образността в стиховете от Стишния пролог 

Александр Грищенко (Москва). Этнонимические прозвища святых: стандартная номинация или особый семантический маркер?

Анисава Милтенова (София). Текстовете с имената на светци във флорилегиите 

17.15-18.45  Секция M2: Култове и Химнография. Зала 1

Председатели: Мария Йовчева (София) и Весна Бадурина-Стипчевич (Загреб)

Радослава Станкова (София). Ранните (пред-Евтимиеви) жития и служби за св. Петка Търновска в южнославянската книжовна традиция от ХІІІ–ХV век

Жанна Левшина (Санкт Петербург). Гимнография Orthodox Area в проекте „Литургическое наследие Православной Церкви”: источниковедение и археография 

Анна Косицкая (Санкт Петербург). Гимнография Orthodox Area в проекте Литургическое наследие Православной Церкви”: текстология и подготовка к публикации

Ольга Гринченко (Оксфорд).  Кондаки святым в славянских Кондакарях и их греческие прототипы

19.00 Представяне на проекти и нови книги по агиология

Председатели: Елена Томова (София) и Георги Минчев (Лодз).

16 юни

9.00 - 10.15 Представяне на проекта и на компютърната Encyclopaedia Slavica Sanctorum. Демострации и дискусия.

Председатели: Константин Рангочев (София) и Диляна Радославова (София)

10.30 Екскурзия до Кюстендил.

ПОСТЕР СЕСИЯ

Сергей Темчин (Вильнюс). О греческом происхождении славянской службы Михаилу Воину из Потуки

Antonija Zaradija Kiš (Zagreb). Sv. Martin – Europljanin 21. stoljeća

Suzana Marjanić (Zagreb). Mjesto svetoga Vida u re/konstrukcijama vrhovnoga božanstva Južnih Slavena: kršćanski supstitut i/ili ideologem

Елена Тачева (Благоевград). Светецът в националното: наблюдения върху култа и празнуването на Св. Св. Кирил и Методий 

Илиас Евангелу (Солун). Славяни новомъченици в гръцките неомартирологии


                                                                                          * * *

Целта на проекта Encyclopaedia Slavica Sanctorum  е да събере и  систематизира информацията за почитта към християнските светци в България от времето на най-ранното християнство до наши дни.  Проектът предвижда да бъдат привлечени няколко типа данни:  от средновековни и възрожденски писмени паметници, от устни предания, от съвременни култови практики, от църкви, манастири, оброчища, от храмова украса.

Друга важна негова цел е въз основа на този материал да се осмислят представите за светостта в исторически и съвременен план и особено, за начините, по които светците навлизат в живота на хората и се преживяват в народна среда.

Желанието на екипа е да направи база данни, която да е полезна за изследователи от различни области:  филолози,  историци,  етнолози, богослови,  изкуствоведи.  Същевременно искаме да популяризираме информацията чрез популярни издания, университетски курсове, лекции пред ученици,  изложби и научнопопулярни филми.  Съвременните българи празнуват именните си дни,  но знаят твърде малко за живота на светеца, чиято памет се отбелязва, за историята на празника, за неговите църковни и народни измерения.  Енциклопедията ще даде възможност на обикновения човек да разшири познанията си за светците и светите места. Енциклопедията е форматирана като интернет портал,  който ще бъде непрекъснато допълван с информация. За всеки от 366-те дни в годината има информация за почитаните светци. За всеки ден са поместени календарни указания от апостоли,  евангелия и пълни библии,  а в бъдеще данните ще бъдат допълнени с календарни указания от празнични минеи и устави. За отделни светци са включени статии с информация за установяването и разпространението на техните култове,  за славянските и византийските творби в тяхна прослава и за фолклорната традиция на празниците им.

Автентичните фолклорни текстове са непубликувани и се съхраняват в научния архив на  Асоциация „Онгъл” или в лични архиви. Представени са и стари славянски текстове за светците:  жития,  служби,  проложни четива, молитви.  Тектовете се дават в оригинал според използвания източник,  а някои от оригиналните произведения се дават и в превод. Към всяка статия е поместена и библиография. Този календар ще се допълва непрекъснато с нови статии и текстове. Адресът на портала е www.eslavsanct.net.

Енциклопедията заема централно място в изпълнението на проекта, но освен нея са предвидени и други дейности.  През септември 2011  г.  беше проведен научен семинар „Песни и молитви”.  През януари 2012  г.  в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” беше представена изложба Денят на св. Василий, посветена на св. Василий Велики, Обрезание Господне и Васильовден.  Проучванията върху събрания и систематизиран материал намират място в публикации на участниците в проекта.

Докладите от конференцията Светци и свети места на Балканите ще бъдат публикувани в специален сборник. 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3pc8p 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.