Измина една година от кончината на скъпия ни дядо Назарий - духовен наставник на много миряни и духовници както в България, така и извън нейните предели. По този повод на 9 юни, в събота, в Кокалянския манастир, където той завърши своя жизнен път, Знеполският епископ Йоан ще отслужи заупокойна света литургия и панихида заедно с Браницки епископ Григорий, игумен на Троянския манастир, и много духовници. За мнозина от нас, които сме се докоснали по някакъв начин до архим. Назарий, датата на неговата кончина е специална, тя е повод за равносметка за нашия живот, за това как ние го живеем; тя ни кара да си спомним за мъдрите съвети на дядото, за скромния му монашески живот, за това как живееше "по Бога", за преизобилната му отеческа любов към нас. Сякаш сега, една година след като се престави в Господа, разбираме по-ясно какво е искал да ни каже, преосмисляме това, което ни е говорил не само с думите си, но и с личния си пример.
Мисля, че няма непредубеден християнин, който е познавал дядо Назарий и който да не е благодарен на митрополит Йосиф за утешителните статии за дядо Назарий, на митрополит Натанаил за сърдечното му надгробно слово, на журналиста Велизар за прекрасните слова, на свещеник Кирил Тошев за хубавия биографичен филм и не на последно място и на епископ Йоан, както и на всички негови духовни чеда, които допринасят споменът за праведника да бъде жив.
"Споменът за праведника ще пребъде благословен... Устата на праведника са извор на живот, а насилие затваря устата на беззаконните... Трудът на праведника води към живот, успехът на нечестивеца - към грях. Който пази поука, той е в пътя към живота; а който отхвърля изобличение, лута се." (из Притчи Соломонови).
Господ да прости преподобния и скъп дядо Назарий, а нас да помилва като благ и човеколюбец. Амин.
ВЕЧНАЯ ПАМЯТ!
