20 години от кончината на протодякон д-р Васил Велянов

Той беше духовник, отдал живота си на Бога, книжовността и църковната администрация, който служеше всеотдайно без да парадира със служебното си положение и способности.

Васил Стоянов Велянов е роден на 15 януари 1920 г. в гр. Провадия, Варненско. Основно и прогимназиално образование получава в родния си град. От 1934 до 1940 г. учи в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”. След завършването й от 1940 до 1941 г. той работи като писар в архиерейското наместничество в Добрич, а от 1942 до 1943 г. е книговодител в Доростоло-Червенската митрополия (със седалище в Русе). Оженил се междувременно за Пенка Велянова, на Петровден 1943 г. е ръкоположен за дякон от Доростоло-Червенския митрополит Михаил и е назначен за секретар на архиерейското наместничество в Разград, където служи до 1944 г. След политическите промени в страната дякон Велянов преминава на служение в Пловдивска епархия при митрополит Кирил, където е назначен за библиотекар на митрополитската библиотека и дякон по администрацията. По време на това негово служение той започва да следва в пловдивската медицинска академия, която завършва през 1954 г. След възстановяването на Българската патриаршия и избирането на Пловдивския митрополит Кирил за Български патриарх и Софийски митрополит 8-10 май 1953 г., от 1954 г.отец Велянов преминава в клира на Софийска епархия като дякон и личен секретар на Българския патриарх. На 30.12.1957 г. патриарх Кирил го удостоява с отличието протодякон.

В продължение на много години отец Велянов е неотменен помощник на предстоятеля на БПЦ, като освен със своите канцеларски и богослужебни задължения се грижи и наблюдава и здравословното състояние на патриарха.

Известен със своето многоплодно творчество извън обичайните си служебни задължения, патриарх Кирил всеки ден по няколко часа диктува на личния си секретар страници от своите трудове, които дяконът старателно стенографира, а в късните вечерни часове обработва и преписва на пишеща машина. По подобен начин са били стенографирани и всички слова при различни поводи и богослужения, произнасяни от Българския патриарх Кирил, публикувани след това в официалното издание на БПЦ „Църковен вестник”.

След кончината патриарх Кирил през 1971 г. отец Велянов продължава своето служение на същите длъжности и при новоизбрания Български патриарх Максим, като дори оглавява личния му кабинет.

Благодарение на неговите стенографски способности, голямо усърдие и прецизност на бял свят излизат книгите-пътеписи: „От Златния рог до Божи гроб и Атон” и „Патриаршески благослов на Акронска и Нюйоркска епархии”, които детайлно описват задграничните пътувания на предстоятелите на БПЦ патриарх Кирил и патриарх Максим извън границите на страната. В тези две книги са събрани пътеписите на едни от най-значимите пътувания на двамата български патриарси.

Първата книга представя важните първи стъпки на новопризнатия от Цариградската патриаршия патриарх Кирил из юрисдикциите на сестрите-православни църкви. По същество традиционни „мирни” посещения, те имаха за цел да покажат бляскавото достойнство на родната ни Църква, съзнателно по различни причини пренебрегвано дотогава от някои православни среди, както и да заяват готовността на БПЦ да върви по пътя на всеправославното единство и неговия съборен израз. Не на последно място там се описват и усилията на патр. Кирил да се продължи жизнено важната връзка с родината на българския Зографски манастир на Атон, вече със застрашително намаляло братство. Втората книга пък показва усилията на Българския патриарх и Светия Синод на БПЦ да съхранят и развият своята юрисдикция сред сънародниците ни в САЩ, Канада и Австралия, особено след вероломното отцепничество на някои клирици и миряни. Мисията е била трудна, изисквала дръзновение и достойнство, отеческа обич и пастирски такт, показани по възможно най-добър начин от сравнително младия тогава патр. Максим, който срещнал известен отпор не само от някои емигранти, но и от хората на своята делегация, както сега свидетелстват разсекретените архиви. Всички тези събития са подробно и точно отразени от перото и фотографския апарат на дякона-секретар-лекар-стенограф Васил Велянов.

Отец Велянов почина на 9 април 1992 г. в София. Опелото и погребението му бяха извършени на 11 април от епископите Левкийски Неофит, гл. секретар на Св. Синод (сега Русенски митрополит) и Крупнишки Натанаил, викарий на Софийския митрополит (сега Неврокопски митрополит) в параклиса при Малашевските гробища в присъствието на Българския патриарх Максим.
Бог да го прости!

Снимки от архива на Борис Цацов. На средната снимка се вижда дякон, сега протодякон Стефан Марков, а зад рамото на патриарх Кирил е студентът-иподякон Димитър Амбарев от Пловдив, сега свещеник в храм "Св. Петка" - Стара в София.