Възможно ли е един български храм в днешно време да бъде построен за 20 дни? Да – така биха отговорили жителите на силистренското село Сребърна. Новата им църква “Свети Архангел Михаил” наистина е докарана до иконописване за 20 дни. Кметът Георги Иванов разказва как някакъв духовен подем обединил хората, които от години се тревожели за състоянието на стария храм. Предишната църковна сграда била на 150 години. Да се чудиш как е успяла да оцелее така дълго, след като основната конструкция била от пръти и кал. Времето си казало своето: преди три години направили ремонт, сложили здрав гредоред и цигли. Редовните богомолци обаче забелязали, че стените поддават на тежкото нововъведение. Имало опасност цялата постройка да се сруги – не дай, боже, когато вътре е пълно с хора. Така общоселското събрание и църковното настоятелство стигнали до решението сами да съборят църквата и да я построят наново. Веднага започнали да събират дарения, а от Комисията по вероизповеданията одобрили идеята и я подпомогнали финансово.
В работата участвало на практика цялото село. Доброволно. За 20 дни новите стени – от тухли и бетон – били вдигнати. Храмът вече е покрит, монтиран е иконостасът. Сребърна обаче не можа да се черкува за Великден в новата си църква – работата вътре още продължава, а за изписването й започва ново събиране на дарения. Ще трябват около 30 000 лева, пресмята кметът.
Той няма никакви съмнения дали клетвата, която хората са си дали, ще бъде изпълнена: на храмовия празник – Архангеловден, иконописците да са си свършили работата и църковната камбана да призове Сребърна на служба.
Няма съмнение, че тягата към духовното може и в най-трудно време да направи хората едно и да им даде сили. Аналогията може да изглежда пресилена – но и през Възраждането българинът така е строил храмовете си. Почти всички църкви в родопските села например имат в основите си камъни, извадени от темелите на къщи. Църква в българско село трябвало да се вдигне за точно определено време до покрив. Хората бързали, работели и нощем – и за да се вместят във времето, докарвали на храмовия строеж камъни от домовете си. Така от малките си фамилни крепости вдигали големите крепости на духа. И се спасили.
