Като невероятно преживяване определя опита си от Поклонническия път неговият инициатор и организатор Павел Павлов. За четири денонощия водената от него група поклонници премина пеша разстоянието от София до Рилския манастир, пресичайки три планини – Витоша, Верила и Рила, и поставяйки над 20 специално подготвени табели, които маркират маршрута.
Групата
се състоеше от студенти, богослови, хора от различни професии и физическа подготовка. Павел Павлов споделя, че повечето от тези първи поклонници, които преминаха пеша пътя до мощите на св. Йоан Рилски, не са имали необходимата подготовка за такъв тежък преход през планините.
В някои от дните участниците са ходели по 21 часа…, но това, което наистина ще остане незабравимо за Павел е мъжественото поведение на поклонниците, силата, която са проявили в трудностите, подкрепата, която са си оказвали. „Това не бяха физически силни хора, но проявиха духовна сила и воля”, казва водачът на групата. Много често благочестието, принадлежността към Църквата, се свързват със слабост на характера, с липса на твърдост в поведението, казва Павел Павлов. Сега видях, че тези хора проявиха изключителна воля и сила. Тези четири дни всъщност се оказаха много важни за повечето от тях, защото показаха на какво са способни и колко много сила имат в себе си.
Пътуването е уникално и по друга причина. В него взимат участие бащи и синове
Не само Павел Павлов е с двамата си синове – Николай и Йоан-Петър. Още трима бащи и една майка са с наследниците си. В личен план участието на децата в делото на родителите носи голямо удовлетворение. Радостта от съвместното усилие по пътя на поклонничеството, споделянето на вярата от деца и родители е незабравимо преживяване. Това е било радост и незабравим спомен както за родителите, така и за децата. Организаторите наблегнаха върху приемствеността в поклонничеството и пожелаха децата на днешните участници да поведат своите наследници по същия Поклоннически път.
Връщайки се назад в дните на пътуването, за Павел е трудно да определи най-интересните и вълнуващи моменти. Всичко е незабравимо. Но водосветът при езерото „Бъбрека”
сякаш остава най-яркият момент от похода. Най-вече заради силната благодатна сила, която усещат след това. Около другите рилски езера са се разположили привържениците на Бялото братство, които традиционно се събират там по това време. Освещаването на водата на „Бъбрека” събира не само нашите поклонници, но и преминаващите туристи, които също идват да се поръсят. Водосветът е централно събитие в Поклонническия път, споделя Павел. Езерата са свързани помежду си. Така с освещаването на водата в „Бъбрека”, осветихме водата на Рила. Това е част от опита ни да върнем планината на св. Йоан Рилски. Павел признава, че мечтае при това езеро да бъде издигнат параклис на светеца и заслон, посветен на него. След езерата следва най-тежката част от прехода, а поклонниците я минали леко след дошлите им благодатни сили.
Друга незабравима среща по време на пътуването е посрещането на поклонниците недалеч от Рилския манастир. Организират го о. Стоян Бербатов и о. Светослав от Благоевград. Те заедно със своите енории посрещат участниците в похода недалеч от св. обител с хляб, сол, мед, халва… Поклонниците били колкото изненадани, толкова и щастливи от срещата със събратята си в края на трудния път.
Не може да не се спомене и
радушният прием в Рилския манастир,
оказан от игумена и братството, за което той сърдечно благодари. Макар, че пристигнали късно вечерта, монасите отворили храма и мощите на св. Йоан, за да могат да им се поклонят. Поклонниците били приети и от игумена Адрианополския епископ Евлогий. Той изразил подкрепата си за това начинание и споделил, че би искал догодина то да се организира в по-тясна връзка с управата на манастира.
Голяма духовна радост за участниците в Поклонническия път била св. Литургия в манастирския храм, на която някои от тях пристъпили към св. Причастие.
Правейки си равносметка в края на пътуването, събеседникът ни споделя, че догодина ще предвиди повече време за Поклонническия път. Преходите от по 14-20 часа са твърде натоварващи и скъсяват времето за богослужение и духовни беседи. А всъщност участниците в поклонението били жадни именно за това – за духовно общение, за религиозни разговори със свещеници и търсене на отговори на вълнуващи ги въпроси. Желанието на организаторите е догодина пътуването да се организира в по-тясна връзка със Софийска митрополия, за да може групата да минава през повече села от епархията, в които да се извършва богослужение, така че този път да не е поход на няколко ентусиасти, а всенародно шествие към св. обител на Рилския чудотворец.
Снимки Стефка Борисова
