Днес от 11 часа в катедралния храм "Св. Неделя" в София ще бъде отслужена панихида за загиналите при атентата в църквата преди 85 години. Заупокойната служба ще бъде водена от Знеполския епископ Йоан.
На Велики четвъртък, 16 април 1925 г., в България е извършен най-тежкият терористичен акт в историята ни, отнел живота на стотици и отприщил вълна от насилие. Крайно лявото крило на Военната организация на Българската комунистическа партия посяга на съборната църквата „Света Неделя". По това време страната е разкъсвана от политически убийства и терор. След провала на Септемврийското въстание през 1923 г. БКП е забранена и срещу активистите й е предприето масово преследване.
Подготовката за атентата в църквата започва месеци по-рано,
когато вътре започват да се складират оръжие и боеприпаси. Клисарят Петър Задгорски е вербуван от дейци на нелегалната комунистическата партия и с негова помощ храмът става част от план за елиминиране на политическия и военен елит на България, включително и на монарха.
когато вътре започват да се складират оръжие и боеприпаси. Клисарят Петър Задгорски е вербуван от дейци на нелегалната комунистическата партия и с негова помощ храмът става част от план за елиминиране на политическия и военен елит на България, включително и на монарха. С помощта на клисаря в църквата са внесени 25 кг експлозив. Замислено е политици и военни да се съберат в църква на опелото на високопоставена личност.
На 14 април пред църквата „Св. Седмочисленици" е убит о. з. генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор и учредител на Военната лига.
След два дена в „Св. Неделя" се събират стотици граждани, дошли да се сбогуват с ген. Георгиев. Лично софийският митрополит Стефан, бъдещ български екзарх, води службата. Траурното шествие е толкова многобройно, че се налага ковчегът да бъде преместен по-напред, отдалечен е от колоната с взрива.
В 15.20 ч. експлозията разлюлява храма и главният купол пада върху множеството, събрало се в църквата. 150 човека намират смъртта си под развалините, десетки умират по-късно от раните си, около 500 се отървават само с наранявания. Сред загиналите са основно невинни граждани, включително и деца. Случайността спасява представителите на правителството, но военните дават десетки жертви.
Цар Борис III закъснява за службата. Друг атентат спасява живота му - на 14 април автомобилът на монарха е нападнат в прохода Арабаконак. Главният му ловджия Петър Котев и ентомологът проф. Делчо Илчев са убити. Царят оцелява и на 16 април отдава последна почит на приближените си, заради което закъснява за опелото на ген. Георгиев.
Терорът поражда терор. Вечерта на 16 април е обявено военно положение. Военният съюз с подкрепата на правителството започва масови репресии срещу опозицията, без значение дали имат нещо общо с атентата. Смъртни присъди получават клисарят Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива и е убит Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във ВО.
Без съд и присъда са екзекутирани около 500 противници на управляващите. Натъпкани в чували, убитите са погребвани в безименни гробове или зациментирани в подземията на казармите. Безследно изчезват поетът Гео Милев заради изобличителната си поема "Септември" и журналистът Йосиф Хербст, който в статиите си открито критикува режима на сговористкото правителство.
В 15.20 ч. експлозията разлюлява храма и главният купол пада върху множеството, събрало се в църквата. 150 човека намират смъртта си под развалините, десетки умират по-късно от раните си, около 500 се отървават само с наранявания. Сред загиналите са основно невинни граждани, включително и деца. Случайността спасява представителите на правителството, но военните дават десетки жертви.
Цар Борис III закъснява за службата. Друг атентат спасява живота му - на 14 април автомобилът на монарха е нападнат в прохода Арабаконак. Главният му ловджия Петър Котев и ентомологът проф. Делчо Илчев са убити. Царят оцелява и на 16 април отдава последна почит на приближените си, заради което закъснява за опелото на ген. Георгиев.
Терорът поражда терор. Вечерта на 16 април е обявено военно положение. Военният съюз с подкрепата на правителството започва масови репресии срещу опозицията, без значение дали имат нещо общо с атентата. Смъртни присъди получават клисарят Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива и е убит Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във ВО.
Без съд и присъда са екзекутирани около 500 противници на управляващите. Натъпкани в чували, убитите са погребвани в безименни гробове или зациментирани в подземията на казармите. Безследно изчезват поетът Гео Милев заради изобличителната си поема "Септември" и журналистът Йосиф Хербст, който в статиите си открито критикува режима на сговористкото правителство.
