На 13 април (вторник) от 19:30 ч. в зала „България“ ще бъде изпълнена Литургия № 5 с автор о. Александър Лашков, озаглавена „Златоустова св. Литургия на църковнославянски език“. Състои се от двадесет и шест песнопения. За първи път тя ще бъде изпълнена в концертна обстановка от солистите Красимира Стоянова (сопран), Светозар Рангелов (бас), свещеноиконом Бончо Чаков (тенор) и хора при софийската църква „Света Троица“ в разширен състав с диригент Елианка Михайлова.
Красимира Стоянова е певица от световния оперен елит, носител на титлата „камерзенгерин“ – най-високото певческо отличие на Австрия. Светозар Рангелов е дългогодишен солист и основен бас на Софийската опера. Концертното изпълнение на литургията се осъществява със спомоществователството на Издателство „Просвета“. Този жест е една от проявите по случай шестдесет и петгодшнината на издателството.
Композиторът свещ. Александър Лашков е роден в Монтана през 1943 г. Завършил е Софийската духовна семинария на гара Черепиш (съученик е на митрополитите Йосиф Американо-Австралийски и Игнатий Плевенски), Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив и Духовната академия в София.
Започва като диригент на духовия оркестър при гимназията в Пирдоп, а през следващите петнадесет години е диригент на Детско-юношеския духов оркестър „Ботева чета“ в София.
Като студент в Духовната академия е църковен певец и диригент на хора в църквата „Св. Кирил и Методий“ в кв. „Красно село“, а от 1985 г. е диригент на хора при църквата „Св. Богородица – Живоприемен източник“ в кв. „Подуяне“.
През 1992 г. приема духовен сан. От 1993 г. е назначен за диригент на хора, а малко след това и за свещеник в храм „Света Троица“ в София (бул. „Константин Величков“ 28, кв. „Разсадника“, сега „Света Троица“), където служи и сега.
Автор е на две поредици от сборници с проповеди Пътят към храма (досега са издадени три книжки от тази поредица) и С дух и истина (издадени са също три книжки от тази поредица). Композитор е на църковна музика. Написал е пет литургии, като Литургия № 4 е първата, която се изпълнява на български език по български литургичен текст.
