"Ако не ме бяха прибрали в приюта, щях да умра на улицата като куче. Спях навън преди една добра жена да се смили над мен и да ме доведе тук", сподели вчера 59-годишната Агафия Райчева. От една година тя е настанена в приюта към храм “Света Троица” в Добрич.
"Живеех във Варна, имах квартира, но закриха завода, в който работих и не можех да си покривам разходите. Имам роднини, но те не искат да се грижат за мен, а съм болна – получавам припадъци", добавя тя с горчивина в гласа. През април 2009 г. адвокатка от Варна вижда Агафия да спи на улицата и решава да й помогне. След настаняването й в приюта, благодетелката на останалата без дом жена продължава да помага със средства, които предоставя за покриване на разходите в добричкия приют. Агафия е доволна, че е на топло, има осигурена храна, но не е наясно с бъдещето си... След раздяла със съпруга си, Нуран Раим заедно с двете си деца отива да живее на село при баща си. Децата - момче на 12 и момиче на 10 години, ходят на училище, а тя търси работа, но не успява да си намери.
"С основно образование съм, била съм на работа, която изисква отговорност, но когато изпаднах в това затруднено положение, никой не пожела да ме наеме... Ако ситуацията не се беше променила, трябваше да спра децата от училище, защото парите на стигаха", каза 32-годишната Нуран Раим. Тя чува за приюта в Добрич и сега живее там с двете си деца. Малчуганите посещават училище, а тя е наета на работа към социалната трапезария. Повечето от обитателите на приюта не са наясно с бъдещето си, но имат сигурност за момента.
"Общо 12 души с подобна нерадостна съдба са намерили подслон, топла храна и шанс за ново начало в приюта към храм “Св. Троица” в момента", съобщи областният архиерейски наместник отец Стоян.
"Помощ в това начинание имаме от страна на Община Добрич, институции, фирми. Получаваме дарения и от граждани. Първоначалната идея бе да се настаняват безпризорни деца, но от 2008 г. предназначението на приюта е да даде подслон на възрастни, останали без дом. До сега сме приемали за различен период от време около 30 души. Често това са хора, чиято съдба е белязана от тежка житейска драма. Някои от тях пристигат само с дрехите на гърба си и нямат друга собственост", поясни отец Велико от храма.
Понякога ги водят напълно случайни хора, трогнати от съдбата им... Има излъгани от роднините си при имотни сделки, озовали се на улицата, търсещи подслон под нечия тераса. В приюта са настанявани и подсъдими, в неясно обществено положение. Тук се озовават и възпитаници на домове за сираци в страната, които след навършването на 18 години не винаги успяват да започнат нормален живот. Не е такава съдбата на израсналия по домовете Камен Михайлов, който се озовава в добричкия приют и поема подадената му ръка. Той вече втора година учи в семинарията за свещеник.
"За жалост има и хора, които не оценяват помощта. Със съдействието на Общината, институции и частни фирми им издаваме документи, намираме им работа, но не успяват да подредят живота си и отново се озовават на улицата", каза отец Велико. "На половината от хората, които са били при нас, намираме вариант за препитание, но не всички успяват да стъпят на крака. Възрастните хора със здравословни проблеми пък опитваме да настаним в социални домове", поясни отец Велико.
"Обитателите на приюта са по двама, трима или четирима в четири стаи. Помещенията са отоплени, с нормални битови условия, разполагат и с телевизори. Консумативите като електричество, вода и т. н. покриваме основно с дарения. Хората често носят и дрехи", добави отец Велико.
За съжаление, вече у нас не са рядкост клошарите, приготвящи се да посрещнат нощта на някоя пейка или в “уюта” на изоставена къща. Често те са се отрекли от обществото и не желаят да бъдат “спасени”. Други са превърнали нищетата в бизнес, дори да им предложат работа, те предпочитат да просят... Не са единици и изпадналите в алкохолна зависимост. Но част от бездомниците искат втори шанс, очакват с надежда подадена ръка за помощ… За съжаление приютът към храм “Св. Троица” е единственото място в Добрич, което предлага подслон и храна на бездомните.
"Общо 12 души с подобна нерадостна съдба са намерили подслон, топла храна и шанс за ново начало в приюта към храм “Св. Троица” в момента", съобщи областният архиерейски наместник отец Стоян.
"Помощ в това начинание имаме от страна на Община Добрич, институции, фирми. Получаваме дарения и от граждани. Първоначалната идея бе да се настаняват безпризорни деца, но от 2008 г. предназначението на приюта е да даде подслон на възрастни, останали без дом. До сега сме приемали за различен период от време около 30 души. Често това са хора, чиято съдба е белязана от тежка житейска драма. Някои от тях пристигат само с дрехите на гърба си и нямат друга собственост", поясни отец Велико от храма.
Понякога ги водят напълно случайни хора, трогнати от съдбата им... Има излъгани от роднините си при имотни сделки, озовали се на улицата, търсещи подслон под нечия тераса. В приюта са настанявани и подсъдими, в неясно обществено положение. Тук се озовават и възпитаници на домове за сираци в страната, които след навършването на 18 години не винаги успяват да започнат нормален живот. Не е такава съдбата на израсналия по домовете Камен Михайлов, който се озовава в добричкия приют и поема подадената му ръка. Той вече втора година учи в семинарията за свещеник.
"За жалост има и хора, които не оценяват помощта. Със съдействието на Общината, институции и частни фирми им издаваме документи, намираме им работа, но не успяват да подредят живота си и отново се озовават на улицата", каза отец Велико. "На половината от хората, които са били при нас, намираме вариант за препитание, но не всички успяват да стъпят на крака. Възрастните хора със здравословни проблеми пък опитваме да настаним в социални домове", поясни отец Велико.
"Обитателите на приюта са по двама, трима или четирима в четири стаи. Помещенията са отоплени, с нормални битови условия, разполагат и с телевизори. Консумативите като електричество, вода и т. н. покриваме основно с дарения. Хората често носят и дрехи", добави отец Велико.
За съжаление, вече у нас не са рядкост клошарите, приготвящи се да посрещнат нощта на някоя пейка или в “уюта” на изоставена къща. Често те са се отрекли от обществото и не желаят да бъдат “спасени”. Други са превърнали нищетата в бизнес, дори да им предложат работа, те предпочитат да просят... Не са единици и изпадналите в алкохолна зависимост. Но част от бездомниците искат втори шанс, очакват с надежда подадена ръка за помощ… За съжаление приютът към храм “Св. Троица” е единственото място в Добрич, което предлага подслон и храна на бездомните.
