Не изпитваме никакво задоволство, че за пореден път се оказахме прави. Искаше ни се всичко това да не е истина. Искаше ни се поне един път да е станала грешка, да сме получили неточна информация, да сме били подведени. Уви, след [рицарския фоторепортаж], публикуван днес в "Двери", не оставa никакво място за съмнение. Тогава... не може да се избяга от изводите, колкото и неприятни са те.
Митрополит Иларион е сред "словеснейшите"* архиереи на БПЦ. Поне никога не е минавал за глупав. Но в старините си той се поддаде на изкушението от своя бивш протосингел, сега синоден служител и архимандрит на име Дионисий. Този същият, който замеси първото архонтско тесто при Тивериополския епископ Тихон в Рим, сетне се скара с него и продаде "ноу хау"-то на Старозагорския Галактион. Св. Синод междувременно осъди тия търговии с фалшиви титли, но това не спря амбициозния млад монах, нито престарелия му тутор дядо Иларион.
Тези хора (за съжаление в това число сам напористо влезе и Доростолският митрополит) нито се стряскат пред явното търгашество, нито се сепват от авторитетното решение на Св. Синод, нито имат страх от Бога, нито - срам от хората. Тези безобразия в православен храм как могат да се окачествят освен като брутално незачитане на църковни канони, на православни традиции, на синодни решения и на мнението на църковното изпълнение? Не е ли вярно, че тези хора като френския крал си мислят, че каноните - това са те?! А такива като нас само се опитват да им развалят имиджа на живи светци (има доста госпожи из София, дето го твърдят това за д. Иларион). Ако и това не е хула срещу умрелите, но истински светци...
*Възрожденците ни превеждат с тази дума гръцкото "учен" - б. р.
