Преди дни в сайта ни беше предложен и поместен материал за отцепническата политика на някои владици, находчиво наречена от автора "осман-пазвантоглу-щина". За жалост оня автор е бил твърде прав. Днес отново митрополит Николай, недорасъл за поста, който заема, показа нрава си. Не можа да понесе доблестното поведение на делегатите на събора тази сутрин, когато той, Старозагорският и Търновският, както и послушникът-старец на Пловдивския (т. е. Плевенският) не успяха да се скрият от общоцърковен контрол в своето желание да управляват имотите на епархиите си "по архиерейски" (разбирай безконтролно, защото тези хора живеят със съзнанието, че над тях е само Господ).
Митрополит Николай винаги намира на кого да се сърди и с кого да се кара - явно е, че без това не вижда смисъл в живота си. Преди години имаше остри конфликти с ректора на СДСеминария, после с директора на вероизповеданията, сетне с редица митрополити; дори се чу, че вече се е скарал и с някои от ония, които го направиха митрополит (не говорим за църковни хора, разбира се). Сега излиза, че изказването на един делегат-експерт можа да го извади от крехкото му равновесие и да го накара да изостави основния си дълг да служи на Църквата Христова. Да не би пък да се е огневил, защото е дръзнала да му се противопостави жена?!
На кого всъщност служи такъв един човек? Дали само на своите болни амбиции и нездрави материални интереси? Че с какво такъв един владика е по-добър от разколниците, които преди 16-17 г. се отцепиха от единството на Църквата?
Въпросите са риторични...
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3krrr
И рече старецът...
Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.
Герман Атонски Стари
