Наистина трябва да са се самозабравили братята от Сръбската православна църква (СПЦ), щом председателстващият синода им Черногорски митрополит Амфилохий твърди открито, че така наречената от тях Охридската архиепископия на Йован Вранишковски била "органична част" от... Печката патриаршия (тук). Ако за него тази патриаршия наистина би могла като в печка да изпепели един или друг документ, това не трябва да е така за българския Св. Синод, ако той си е на мястото. Защото Охридската архиепископия не е била нито сръбска, нито македонска, а си е само и единствено пряко продължение (в робско за нас време) на Българската патриаршия. Всеки малко ограмотен съвременник от нашия балканист регион знае, че тъкмо Охридската архиепископия цели 750 години (след 1018 - до 1767 г.) е пазила името "Българска архиепископия" (Αρχιεπισκοπή Βουλγαρίας в гръкоезичните византийски документи), дадено й при това не от България, а от най-малко окачествяваните като наши приятели в онези векове - Византия и Цариградската патриаршия! СПЦ обаче преди няколко години в спора си с църквата в Република Македония узурпира това наше историческо достояние при престъпното мълчание на нашето църковно и държавно ръководство. И сега го обяви вече за своя "органична част".
Зер не е луд оня, който яде от историческата баница, а луд за връзване е всеки, който позволява това!
На снимката: митрата на предстоятеля на Охридската архиепископия
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3pcw4
И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
| Словото стана плът |
|---|













