Църковният народ у нас с надежда очакваше три години църковно-народния събор. Е, дочака го, слава Богу! От официалните съобщения (колкото и оскъдни да са те) се разбра каква работа е свършена. Не е малко, наистина, но не е и достатъчно. А благодарение на сведения, които неофициално излизат от самите делегати на събора, се вижда все пак каква е дисциплината по време на този най-висш форум на БПЦ. Това пък пояснява, защо съборът беше разчетен да има само една сесия, а сега виждаме, че и две не му стигнаха. Защото дисциплината на събора е горе-долу такава, каквато е по време на заседанията на Св. Синод:
- едни владици идват на заседанията, други въобще не им обръщат внимание, макар че тъкмо от този синод те са почерпили и продължават да черпят правомощията си (разбирай всички владишки благини!);
- едни участват в заседанията, други само присъстват (понякога само тялом, понеже духът им отлитал в царството на езическия бог Хюпнос);
- едни превеждат средствата от постановените отчисления за издръжка на централното ръководство на Църквата ни, за семинарии, издания и др., повечето владици обаче спряха да го вършат, при това изтъкват логически звучащо обяснение: "Щом еди-кой си митрополит не превежда, защо аз да превеждам?!"
Сега на събора се видя отново кой "разваля дисциплината в класа". Петима владици - къде с оправдание, къде без такова - въобще не дойдоха на заседанието. От онези пък, които дойдоха, някои си тръгнаха, когато им скимна. Един митрополит дори заявил, че имал по-важни дела в епархията от това да участва в събора! Кой тогава въведе това клише, че Църковно-народният събор бил най-висшият форум на БПЦ? Явно не е така, щом светиня им, правоправящи архиереи и членове на Св. Синод, твърдят друго.
Делегатите също се държат или като "свободни електрони" (идват и си тръгват, когато си поискат), или като владишки васали: щом владиката им свирне, напускат и те събора. Основателно се пита тогава човек: те на владиката си ли са представители или на църковния народ?
Дали да не си помислим, че стореното на тази сесия на ЦНС като обем е наистина огромно дело, след като такава дисциплина цари сред църковните избранници? Защото това не е съборна дисциплина, а направо си е събор(е)на.
Делегатите също се държат или като "свободни електрони" (идват и си тръгват, когато си поискат), или като владишки васали: щом владиката им свирне, напускат и те събора. Основателно се пита тогава човек: те на владиката си ли са представители или на църковния народ?
Дали да не си помислим, че стореното на тази сесия на ЦНС като обем е наистина огромно дело, след като такава дисциплина цари сред църковните избранници? Защото това не е съборна дисциплина, а направо си е събор(е)на.
