Събрали сме се вчера, значи, в нашето редакционно интернет-мазе и четем. Щото ние не сме само писатели, но и читатели, за разлика от чукчата в онзи съветски виц. Четем, ви казвам, в-к „Стандарт” и по-точно писаното от една (предполагаме) чаровна (или очарована от субекта) журналистка за един образ на монах, дето рядко се среща в българското поднебесие. И бихме се зарадвали за такова красиво представяне на монаха, ако не го познавахме. Но уви! Все пак Еклисиаст си е прав, като пише, че „който трупа знание, трупа тъга”. Що ли сме трупали и ние толкоз знание, та все тъжни да ходим сега?! Е, въпросът е риторичен. Щото всички редактори сме били отлични ученици и сме следвали съветите на родители и учители, че без наука няма сполука.
Четем си, значи, и веднага един редактор се удари (леко!) по челото:
- Като се сетя, че този образ не можа да завърши семинарията заради индустриално количество двойки в бележника...
Е, тук нямаше коментари, щото ги сметнахме за излишни.
Четохме нататък и се чудехме на имитационната любов към монашески подвизи. Чак си повтаряхме фрази:
- Не ми хареса паркетното монашество, искам си истинското...
...
- Аз самият се чувствам като социален работник, но и като психолог, - признава духовникът. Помогнал е на млад наркоман да се освободи от лошата зависимост. Материално е подкрепил много други млади мъже и момчета (обяснимо не се включват момичета – б. р.).
...
- Новото поколение духовници идваме с хъс и социална ангажираност в Църквата, - твърди младият монах. За духовници с рядкото качество той брои пловдивския митрополит Николай (то се знае, нали го подкрепи за архимандритството!- б. р.), с когото са съученици от семинарията, епископите Сионий и Наум, отец Евгени от църквата в Берковица (не в Сливен! - б. р.).
...
- И сега не мога да разговарям равнодушно с попове, по чиито гърди и ръце дрънчат златни ланци, - гневи се младият отец. - Те са забравили, а и сигурно не са били научени да се грижат за хората, да общуват с тях, да им помагат да вземат полезните им решения, да подтикват благородните им постъпки. Срещу такива колеги съм готов да се изправя, признава монахът.
...
Тук една дама от екипа не се стърпя:
- …не беше ли този храбрият черноризец с расото "Сваровски"?
Ей, тия жени са страшни! Да, той беше… И ланците не са му чужди. И паркетното монашество му е една от добре усвоените специалности. И владиката му иска да го гони, защото нищо не върши в манастира, дето го сложи игумен. И нищо никъде не е завършил, защото целите на пребиваванията му по света бяха доста по-различни от заявеното в интервюто. И това с визитната му картичка на съветник на евродепутата-архонт си е чиста проба prostia popiasca (рум. - сред екипа ни има хора от Видинско!).
Но какво да се прави, все пак в навечерието на Първи април говорил човекът…
- Като се сетя, че този образ не можа да завърши семинарията заради индустриално количество двойки в бележника...
Е, тук нямаше коментари, щото ги сметнахме за излишни.
Четохме нататък и се чудехме на имитационната любов към монашески подвизи. Чак си повтаряхме фрази:
- Не ми хареса паркетното монашество, искам си истинското...
...
- Аз самият се чувствам като социален работник, но и като психолог, - признава духовникът. Помогнал е на млад наркоман да се освободи от лошата зависимост. Материално е подкрепил много други млади мъже и момчета (обяснимо не се включват момичета – б. р.).
...
- Новото поколение духовници идваме с хъс и социална ангажираност в Църквата, - твърди младият монах. За духовници с рядкото качество той брои пловдивския митрополит Николай (то се знае, нали го подкрепи за архимандритството!- б. р.), с когото са съученици от семинарията, епископите Сионий и Наум, отец Евгени от църквата в Берковица (не в Сливен! - б. р.).
...
- И сега не мога да разговарям равнодушно с попове, по чиито гърди и ръце дрънчат златни ланци, - гневи се младият отец. - Те са забравили, а и сигурно не са били научени да се грижат за хората, да общуват с тях, да им помагат да вземат полезните им решения, да подтикват благородните им постъпки. Срещу такива колеги съм готов да се изправя, признава монахът.
...
Тук една дама от екипа не се стърпя:
- …не беше ли този храбрият черноризец с расото "Сваровски"?
Ей, тия жени са страшни! Да, той беше… И ланците не са му чужди. И паркетното монашество му е една от добре усвоените специалности. И владиката му иска да го гони, защото нищо не върши в манастира, дето го сложи игумен. И нищо никъде не е завършил, защото целите на пребиваванията му по света бяха доста по-различни от заявеното в интервюто. И това с визитната му картичка на съветник на евродепутата-архонт си е чиста проба prostia popiasca (рум. - сред екипа ни има хора от Видинско!).
Но какво да се прави, все пак в навечерието на Първи април говорил човекът…
