Наистина липсват свещеници за чужбина. Това става ясно и от последната вест за новоучредената българска православна църковна община в гр. Хамбург. Имат община хората, търсят свещеник, а няма кой да им го осигури. Митрополит Симеон се срещнал с почетния консул на България в германския мегаполис проф. Имайер, сигурно му е обещал, че ще направи необходимото, но повече от сигурно е, че сам задграничният митрополит най-добре знае неизпълнимостта на такова искане.
Проблемът с намирането на свещеници за църковните общини в чужбина се поставя все по-остро през последните години. Понастоящем има няколко новоосновани общини в Европа, сред тях и регистрирани, които нямат свой пастир.
Сложността на въпроса идва оттам, че БПЦ не поема издръжката на българските свещеници в Европа, а според Св. Синод тя била задължение на църковните общини. Това на практика означава, че църковната община няма да му осигури издръжка, свещеникът през седмицата трябва да работи, за да издържа семейството си, а да бъде свещенослужител само в неделя. Иначе казано: шест дена работи за себе си и семейството си, а седмия ден - за църковната община! А почивка? А грижа за семейството, за децата?
И още една важна страна на този въпрос: в БПЦ никой не готви свещеници за чужбина! Така задграничните ни митрополити трябва да търсят желаещи и на практика да ги "крадат" от епархиите им. Самите митрополити на територията на страната не отпускат с готовност свещениците си, защото са ги готвили, обучавали, ръкополагали, а изведнъж трябва да се лишат от тях. И те са прави за себе си! Но криви ли са сънародниците ни в чужбина или задграничните ни църковни власти?!
Има, разбира се, и един друг ъгъл, от който трябва да се види този въпрос. Огромна част от младото и активно население на епархиите в страната ни сега се е изнесло в чужбина и е "изненадало" задграничните ни епархийски власти. Те не са готови да обгрижват стотиците хиляди новопристигнали емигранти, защото нито имат структурите, организацията за това, нито имат персонал, т. е. свещеници.
А митрополитите в епархиите, откъдето нашите сънародници са излезли, определено не смятат, че имат задължение към тези свои духовни синове и дъщери, които са избрали друго място на пребиваване и труд. Не е уместна тук аналогията с блудния син. Но винаги е уместно да се посочи поведението на неговия баща, което трябва да ни е пример във всички подобни случаи и което може да се опише с две прости думи: грижа с любов!
И още една важна страна на този въпрос: в БПЦ никой не готви свещеници за чужбина! Така задграничните ни митрополити трябва да търсят желаещи и на практика да ги "крадат" от епархиите им. Самите митрополити на територията на страната не отпускат с готовност свещениците си, защото са ги готвили, обучавали, ръкополагали, а изведнъж трябва да се лишат от тях. И те са прави за себе си! Но криви ли са сънародниците ни в чужбина или задграничните ни църковни власти?!
Има, разбира се, и един друг ъгъл, от който трябва да се види този въпрос. Огромна част от младото и активно население на епархиите в страната ни сега се е изнесло в чужбина и е "изненадало" задграничните ни епархийски власти. Те не са готови да обгрижват стотиците хиляди новопристигнали емигранти, защото нито имат структурите, организацията за това, нито имат персонал, т. е. свещеници.
А митрополитите в епархиите, откъдето нашите сънародници са излезли, определено не смятат, че имат задължение към тези свои духовни синове и дъщери, които са избрали друго място на пребиваване и труд. Не е уместна тук аналогията с блудния син. Но винаги е уместно да се посочи поведението на неговия баща, което трябва да ни е пример във всички подобни случаи и което може да се опише с две прости думи: грижа с любов!
