Богучарската епархия е епископия, подчинена част (викариатство по руската терминология) на Воронежката епархия. Била създадена през 1921 г. в трудните години след болшевишката революция в Русия. На нея Руският патриарх Тихон назначил дотогавашния Лубенски епископ Серафим (Соболев), който вече е бил в емиграция в София. Явно великият руски патриарх се е стремял да възстанови поне частично системата на църковното управление, разбита от революцията и от последвалата гражданска война в Русия. При това назначение патриархът повишава епископ Серафим в архиепископ.
Фактически архиепископ Серафим не е успял въобще да отиде в епархията си. Затова още в същата година е назначен нов архиерей - епископ Варлаам (Лазаренко), последван от епископ Владимир (с фамилмно име Горковски) и Памфил (с фамилно име Лясковски). Епархията просъществувала като викарна на Воронежката едва до 1928 г., когато я закрили и районът й преминал към новоучредената Росошанска епархия, също викариатство на Воронежката епархия. Последният богучарски епископ, Памфил, станал и пръв Росошански епископ.
И тримата епископи, на място ръководили все за кратко време Богучарската епархия при нейното едва 7-годишно съществуване, са били убити по време на терора в Съветския съюз. Варлаам (+1932 г.) и Владимир (+1938 г.) били разстреляни, а Памфил - удушен в квартирата му и после обесен, за да инсценират самоубийство (1935 г.).
