В кой клас е най-подходящо да се учи История славянобългарска? Кога е най-уместно учениците да бъдат запознати с това фундаментално за българската история произведение? Този въпрос занимава вече не само Просветното министерство, но и цялото българско общество.
За съжаление, той стана актуален в условията на конфронтация, на остро обществено противопоставяне, с презумпцията, че враждебни сили пречат на нашите деца да разберат за делото на Паисий. Това измести същинския проблем на една съвсем различна плоскост и превърна цялата обществена дискусия в безплодна битка. Истинският проблем е, че знанията на българските ученици по темата и сега се изчерпват с умението да различат в изпитния тест името на Паисий и да го свържат с правилното негово произведение: История славянобългарска, а не с Една българка, например. Дали това ще стане в четвърти, шести или девети клас, няма голямо значение, нито пък „формира национална идентичност“. Факт е, че българските учебници са писани „на парче“, от специалисти в съответните области, но не от педагози и затова съдържат огромна информация, усложнена, неадекватна спрямо потребностите и възможностите на учениците в различните класове. Представени на учениците по такъв начин История славянобългарска, както и много други произведения, са „обезоръжени“ и няма никакво значение в кой клас се изучават – те си остават скучни, чужди за децата и присъстват в учебната програма само за покриване на норматива по патриотично възпитание. Така погледнато, страховете за някакво драстично орязване на програмата по литература „под чуждо влияние“ са неоснователни: „Историята“ на Паисий и сега не говори нищо на българското дете, за което не е виновно то, а фактът, че посланията и най-вече ценностите, вдъхновили св. Паисий Хилендарски да напише своя труд, са чужди на съвременното ни общество – и това не ни го налагат отвън.
За „Историята“ на св. Паисий би могло да се говори на учениците във всяка възраст, но това следва да става според възрастовите възможности на децата, според техния опит и житейските въпроси, които се появяват в съответната възраст.
История славянобългарска се появява в българската история в определен момент, който е отдалечен на векове от съвременните ученици. Въпреки това посланията на св. Паисий, вложени в неговата „книжица“, са актуални и за съвременните българи: какво означава да познаваш своя род и език, къде са корените на националната ни идентичност, какви са нейните измерения, в какво се състои фундаменталната роля на християнството в нашата история, как това се отразява на бъдещето и мн. др.
Отговорността за това посланията на св. Паисий да достигнат адекватно до съвременните ученици зависи обаче от начина, по който те ще им бъдат представени. Дали тя ще се изучава като артефакт от миналото или в нея ще се търсят отговори на въпроси, които поставя и съвременността, зависи от гледната точка и от педагогическия подход. С История славянобългарска може да бъдат запознати дори и малките ученици от 2. клас, и в същото време дори за десетокласници тя може да остане анахронизъм, излишно знание, чиито послания, изречени на непознат език, нямат нищо общо с днешните дни. Ние ви предлагаме един възможен вариант за запознаване на най-малките ученици с мястото на История славянобългарска в живота на българския народ.
Представеният урок е предназначен за ученици от 2. клас и е поставен в контекста на отбелязването на Деня на народните будители в българското училище. При разработването на урока екипът педагози, историци и богослови си е поставил следните цели: учениците да разберат значението на празника и връзката му с нашето съвремие. Да осъзнаят ролята на учителите като будители, призвани да подготвят бъдещите граждани на страната. Учениците да разберат, че всеки един от тях е представител на своята страна и би следвало да я представя достойно. Образованието – познаването на историята, езика, литературата, начинът на изразяване и т. н. – възпитанието и поведението изграждат образа на българина пред нашите сънародници и пред другите народи.
Урокът извежда като ценност познаването на родния език, история и християнска традиция като част от националната идентичност. В същото време се посочва, че съхраняването на тази идентичност е едно от условията за равноправно общуване в глобалния свят, в съжителство с другите народи по света.
Урокът разкрива учителя като съвременен народен будител. Тази професия заслужава уважението на обществото заради важната си роля в образованието на бъдещите български граждани.
За целите на урока са формулирани специални задачи, които дават възможност на учениците да осмислят основни идеи от посланието на св. Паисий, разбираеми и актуални за тяхната възраст.
Към урока с времетраене от един учебен час има и презентация, която ще видите по-долу, и работен лист, който учениците попълват.
Урокът е част от Учебно помагало по Български език и литература, Околен свят и Час на класа за интегриране знанието за християнството във 2. клас, издание на „Двери“.
На първите второто и третото изображение: резултати от работата на учениците по същия урок, проведен в училище „Никола Козлев“, гр. Лясковец, с учител Кремена Енчева.
Име на урока: Кои сме ние
Ход на урока
Днешният урок е посветен на един училищен празник, който обаче е важен за цяла България. Знаете ли за кой празник става дума?
Ще ви подскажа още малко: той се отбелязва на 1 ноември…
Да, това е Денят на народните будители.
Въпрос: Как мислите, с какво са се занимавали народните будители?
Оставя се време учениците да дадат своите отговори.
Да, трудно е да си представим с какво точно са се занимавали те.
В днешния урок ще научим точно това: с какво точно са се занимавали народните будители и защо са наречени така.
Урокът ни обаче ще започне с история, която се случила с един ученик като вас, който се казвал Иван. Родителите на Иван го изпратили на международен летен лагер. Там той бил заедно с деца от други държави – с Марѝ от Франция, Джон от Англия, Петро от Сърбия и т. н. Всяка вечер учениците представяли пред приятелите си от другите страни своята родина. Иван трябвало да представи България. Той много се затруднил. За кое да разкаже – за красивата природа, за добрите нрави на хората?…
А знаете ли, че в миналото на нашия народ, по време на турското робство, българите не познавали своята история. Не се чувствали горди от това, че са българи. Не знаели нищо за миналото на народа си. Дори се срамували, че са българи, нямали свои училища и учели гръцки език, за да ги приемат за по-учени.
Но се появил един човек, който променил това… Той се казвал Паисий. Бил българин. Бил монах. Живеел в манастир на Света гора. Манастирът се казвал „Хилендар“. Затова и Паисий го наричали Хилендарски.
В манастира имало хиляди книги, някои от тях много стари. Паисий прочел и изучил повечето. От тях разбрал, че:
● българите са древен народ;
● имали голяма и силна държава с могъщи царе;
● създали са славянската писменост и литература;
● писали са книги;
● имали са много светци, герои на вярата като св. Йоан Рилски, които са били почитани и от другите народи.
Тогава Паисий решил да напише историята на българите, за да им припомни тяхното славно минало. Той искал да сподели със сънародниците си това, което открил, а именно, че в миналото българите се гордеели със своя произход, с това, че са българи.
Паисий започнал своята книга с думите: „Българино, знай своя род и език!“.
Въпрос: Какво според вас означават тези думи?
Оставя се време учениците да дадат своите отговори. Може учителят да ги запише на дъската. След това обобщава:
● Да, Паисий ни призовава да познаваме историята на нашия български народ;
● да познаваме историята на нашия род и семейство;
● да познаваме забележителностите на родния край и забележителностите на нашата родина;
● да знаем езика си, да пишем и четем на него; да познаваме книгите, написани на него;
● когато отидем някъде, да можем да представим нашата страна пред другите хора, за да станат и те наши приятели.
Книгата на Паисий Хилендарски достигнала до хиляди българи, които с изненада и радост разбрали, че са имали велики владели и християнски просветители. Дотогава сякаш целият народ спял, живеел като насън. И се събудил, пробудил. Затова свети Паисий Хилендарски е един от будителите на народа ни. Той събудил народа от съня на незнанието и му дал знание за българската история, за това кои са българите.
В знак на уважение към личността и делото му днес образът на св. Паисий е върху банкнотата от 2 лв.
Въпрос: Дали днес в България има народни будители? (Пауза.) Дали има хора, които разказват за историята на народа ни, които ни дават знание, учат ни как да сме достойни българи, които полагат усилия да ни направят по-образовани, по-възпитани… Ако има такива хора, то това ще са днешните народни будители… Вие познавате ли такива хора?
Да, това са днешните учители, които подготвят своите ученици да са знаещи българи, горди със своя произход, но и подготвени да живеят достойно в съвременния свят. Затова Денят на народните будители се отбелязва, на първо място, като училищен празник, но той се почита от целия народ, който уважава и цени своите просветители и будители – учителите.
Нека сега се върнем към историята с второкласника Иван, който трябвало да представи България пред учениците от другите страни. Да го подкрепим, като му дадете различни идеи. Това можете да направите, като решите задача 1 от работния лист.
Предлагам ви да работите в три групи. Обсъдете помежду си в групата как ще представите родината си – с картинки и думи. След това попълнете работния лист. Изберете си говорител на групата, който да представи пред класа вашето решение на задачата.
Всеки един от нас е представител на нашата родина. Ние със своите знания, поведение, възпитание представяме България пред другите хора. Така чужденците разбират какви са българите.
Въпрос: Какви сме ние, българите, които представяме достойно нашата родина?
Учителят записва отговорите на учениците на дъската. След това прави обобщение, като допълва, ако е необходимо:
А) образовани:
- четем, пишем и говорим правилно на български;
- знаем чужди езици;
- познаваме историята на родината си и нейните забележителности;
- познаваме вярата на своите предци.
Б) възпитани:
- уважаваме хората;
- държим се прилично;
- спазваме правилата за общуване.
А сега остава да решите последната задача от работния лист – да попълните специалната карта, наречена „Карта за самоличност“. Подобни карти попълват участниците в международни срещи и лагери. С нея всеки описва себе си като представител на държавата, от която идва.
Всички презентации и работни листове от учебника за 2. клас можете да изтеглите тук.
