Вчера, на Томина неделя, един млад човек е сложил край на живота си пред олтара в църквата на Петропавловския манастир край Лясковец.
След такава новина, кръвта сякаш замръзва – толкова студ иде от непрогледния мрак на отчаянието, обхванал тази човешка душа. Само Бог знае житейската тайна на нещастника. Не е наша работа, нито е възможно да разсъждаваме за причините, които могат да доведат човек до такова умопомрачение. Но неволно си спомних за един разказ, в който ставаше дума за едно село, където през зимата се случило убийство. Убитият бил напълно непознат странник, никой не знаел рода му, нито откъде идва, нито къде отива. Затова и много бързо селяните забравили за случая – от чувство за самосъхранение и защото никой не обича да носи такива спомени в душата си. Но ето че дошла пролетта, снегът се разтопил и попил в земята, а заедно с него в земята попила и кръвта на убития непознат. От там тя се отправила към ручеите и реките, към селските ниви и пасища и така, без да знаят, всички хора в селото станали причастни на пролятата с насилие кръв…
Така е в Църквата – няма участ, която да не ни засяга и няма грях, за който да не носим вина. Защото в Църквата няма непознати хора. Сам Господ ни го е казал – че като сме станали християни, ние сме влезли не в човешка организация, а в Неговото Тяло и когато един член боледува, боледува цялото Тяло, когато един страда – страдат всички. Вярно е, че не го съзнаваме – така, както и селяните не са съзнавали съпричастността си към участта на убития в селото им странник. Но онези свети мъже и жени, в които е заживял Божият Дух, са ни ориентири за реалностите в Църквата, а те са се каели за чуждите грехове като за свои, страдали са със страданието на хората по целия свят. Св. Силуан затова нарича молитвата за света безкръвно мъченичество…
И макар да ни е трудно и неприсъщо, можем да се огледаме и да видим – чий вик на безмълвно отчаяние не сме чули, чия търсеща помощ ръка не сме забелязали, от болката на чии очи сме се отвърнали… Защото така отглеждаме отчаянието в душите на ближните си, а то няма как да остане само там, но неминуемо се настанява и у нас. А после недоумяваме откъде са тази чернилка и горест в сърцето, които ни мъчат. Така че страшната смърт на този млад мъж е, освен всичко друго, и изобличение към равнодушието в нашата църква, израз на всичко онова, което не ни позволява да заживеем истинския духовен живот, в изгарящите всеки егоизъм пламъци на Светия Дух.
