Държавата ни би тревожно камбаната, че демографската криза придобива застрашителни размери и се зае да решава проблема. Това добре – законодателни инициативи, медиен шум и фокусиране на общественото внимание върху ниската раждаемост. Насочените прожектори на медиите към темата използваха и протестантите в България и подеха инициатива за спасяването на българското семейство – първо поканиха целокупния български народ на безплатно кино „за Исус“, а после за всички желаещи семейства, твърдят организаторите, са предвидени семейни срещи. На тях родителите могат да дойдат със своите деца и да се забавляват заедно. Подготвена е презентация с музикални клипове, викторина и дискусия за семейните ценности.
Специално за родителите след прожекциите ще бъде организиран семинар, наблягащ върху взаимоотношенията в семейството. С други думи, в десетте най-големи града на България ще се проведе масирана сектантска атака с любезното съдействие на българските медии. Не, никого не обвиняваме – това е пазар, плащат си хората и то солидно, не говорят за дискриминация и други грозни неща, проблем никакъв. Не питаме и откъде са тези огромни средства за безплатните прожекции в киносалоните на страната и следващите ги семейни увеселения, „които ще бъдат рекламирани с картички, билбордове и в масмедиите“. И да питаме, няма кой да ни каже, а и не ни интересува.
Не споделяме обаче ентусиазма за спасяването на семейните ценности, защото не е достатъчно да констатираш проблема. По-важното е какво предлагаш в замяна. В случая се опитват някак да залъжат хората и между другото – между шоуто, музиката, клиповете – да им пробутат и едно „християнско разбиране за семейството“. Просто не става така. Така може да продадеш успешно съмнителна стока в продукции като „Телемаркет“, например. По никакъв начин обаче не можеш да докоснеш човека в онези съкровени части на сърцето му, където той гради семейството си – с всичките му възходи и падения. Да го промениш пък – още по-малко.
Протестантският поглед върху нещата обаче не е такъв. Посланието им гласи: предлагаме ви набор от успешни правила в семейството, които, ако следвате стриктно, ще излезете от своята семейна криза. Вярват, че един поведенчески модел може да промени хората и да ги направи по-добри бащи, майки, деца. Крахът на протестантското пуританско семейство показа илюзорността на тази вяра. Православието казва точно обратното: отношенията в семейството са вярна проекция на състоянието на нашите сърца. Ако те боледуват, независимо от религиозните ни убеждения за смисъла на брака, семейството също ще боледува. А когато идеологическата хватка около мозъците отслабне, може и да се разпадне с небивал шум и трясък.
В същия дух, но на другия полюс, е предвеликденската национална кампания „Повече българчета за България“, в която „най-дългата любовна нощ“ е определена да бъде няколко дни преди Великден, през седмицата на Христовите страдания. Елитни хотели ще предоставят безплатна възможност за желаещите двойки да си заченат отрочета. Отново безплатно, отново шоу-кампания, отново целта оправдава средствата. Отново под строй и по план, под светлината на прожекторите ще решаваме демографските си проблеми.
Нима стигнахме дотам, да не можем да мислим сериозно за сериозните неща, а имаме нужда от прожектори, от нечие всевиждащо око или от рекламните крясъци да ни сочат пътя?
Оздравяването на брака започва от оздравяването на сърцата ни, което става с нашето желание, но най-вече чрез действието на благодатта в тях. Някой обаче трябва да посочи на хората пътя към храма, където се извършват тайнствата на Църквата и където Господ дава Своята благодат. Не призоваваме към алтернативна „православна“ кампания, но факт е, че духовното пространство не търпи празнота: ако то не се запълни от истинското духовно явление, там непременно ще се настанят заместители. Липсва, наистина липсва гласът на православния пастир, който да звучи и в храма, и в медиите. Ако го има, той ще намери начин да бъде чут, защото не може да се укрие светилник. Това обаче трябва да бъде искрен глас, без фалшивите нотки на кампанийността или на рутинната неделна проповед. Иначе хората неминуемо и безпогрешно ще разпознаят поредната доза евтин християнски популизъм и ще се отвърнат. За пореден път.
