Станахме свидетели на безпрецедентна победа на църковната кауза в най-новата ни история. Видяхме прояви на смелост и доблестно поведение от свещеници и миряни, които се пребориха с изборните машинации и корупцията, които надделяха страха си и псевдо- християнския предразсъдък, че висшият църковен клир винаги е прав. Варненци поеха битка срещу интригите и недостойните клирици. Изборните резултати показаха, че борбата си струваше, те извоюваха това, което искаха – двама достойни епископи, от които да бъде избран един. Случаят във Варна показа, че вече имаме църковно общество, което не само е наясно с това, коя е църковната кауза, но и че има силите и смелостта да я отстоява. Варненци и най-вече водещите ги свещеници и миряни показаха, как се отстоява тази кауза с църковни средства: с диалог, с осветляване на фактите, съдействие с медиите, намиране на широка обществена подкрепа. Варненската кампания беше проповед в навечерието на Рождество Христово за това, че християнинът като последовател Христов е благ, но и непримирим с неправдата; смирен, но безкомпромисен, когато става дума за беззаконие в Църквата.
Но отвъд радостта от изборните резултати остават нерешените въпроси, които бяха поставени, а не намериха своя църковен отговор. Единият е мръсната игра и компроматите, които изобилстваха в тази предизборна надпревара, с което тя се оприличи на политическите избори, но не беше достойна за епархийски вот. При това тази война, за съжаление, беше поведена от някои от епископите, от които се очаква да бъдат стожери на морала и жалони в църковния живот.
Другият въпрос, който все още стои пред Св. Синод и цялата БПЦ, е статутът на Бачковския игумен. Може ли този човек да продължава да бъде епископ и да се появява в публичното пространство? Ясно е какви асоциации ще буди личността му сред вярващите и невярващите у нас оттук нататък. Ако Св. Синод не санкционира поведението му, неговият пример ще продължи да деморализира не само монасите, но и миряните. Не са малко хората, които ще решат, че щом на един епископ е позволено подобно поведение, то защо да не живее по такъв начин един свещеник или пък мирянин.
Трагедията на „случая Борис” е, че тя не започва в дните около варненския вот. Началото й беше поставено още с избирането му за епископ, когато беше допуснат компромис, с който приснопаметният патриарх Максим не беше съгласен, а митр. Натанаил се разграничи с писмено становище. Този компромис тогава дава своите плодове днес. И споменаваме този случай като напомняне за бъдещите наречения за епископи. Подобен компромис, съглашателство, изкривяване на съвестта не са моментен акт, който ще отмине и ще се забрави. Това е действие със свои неминуеми последици в църковния живот и то почти винаги – трагични последици.
Снимка: vesti.bg
