Успение Богородично е един от най-големите църковни празници през годината. Неговото отбелязване на някои места в страната е свързано обаче със странни обичаи, които се извършват с благословията на свещеници и така придобиват за хората църковен авторитет. Два примера от Пловдив и Ивайловградско илюстрират как се заражда такава „традиция” и респективно докъде се стига, ако църковната власт е безразлична или дори насърчава подобни „вярвания”.
Агенция Фокус съобщава, че през тази година в Пловдив цената за пускането на гълъб в небето за Успение Богородично е нараснала два пъти спрямо миналата година. Вярващите, посетили на днешния ден храма „Св. Богородица”, се оплакват, че „по време на празника през 2012 г. наемането на белите птици, предпочитани от миряните пред цветните, започвало от 2 лева. Днес цената на гълъбите беше до 5 лв. Хората ги взимат в ръце и след като свещеникът ги благослови, ги пускат в небето, като вид „курбан” след преживяно нещастие, обет или за здраве. Те вярват, че отлитайки днес, на Голяма Богородица, птиците ще изпратят молбите им до Господ”.
Друг екзотичен обичай имат в с. Свирачи, Ивайловградско. Според местните той датира от 150 години.
Храмът „Св. Димитър” в селото е прочут със своята „биеща” икона на св. Богородица. На този ден желаещите да бъдат „набити” от св. Богородица сядат на земята, вземат иконата в ръце и допират главата си в нея. В повечето случаи иконата не помръдвала, но имала и свои избранници. На днешния празник научаваме, че иконата е „оживяла” в ръцете на 85-годишната баба Мара. „Баба Мара е една от избраниците на чудодейната икона” – съобщават местните медии. „Всеки път, когато в деня на Голяма Богородица възрастната жена вземе лика на Светата Дева, иконата играе в ръцете й, биейки я по главата и тялото. Жителите на Свирачи знаят избраниците по имена – баба Мара, баба Неделя, баба София. Според една от версиите иконата бие само грешниците, според друга – чудните й сили се проявяват в ръцете на силно вярващите”...