„Църковната свещ е чиста и свята жертва пред Божия олтар. Всеки съзнателен и предан християнин да пали с искрена молитва при всяка богослужба в храма, дома и другаде само църковната свещ! Свещта, купена не от Божия храм, не е църковна, не е жертва пред Бога и не носи никаква полза на приносителя й”.
Този текст ни е много добре познат, особено на християните, които всеки ден ползват църковното календарче. Много са и възраженията срещу този текст тъкмо сред християните. Защото е явна манипулативността му. Но нали някой църковен служител го е измислил, а друг го е допълнил и накрая Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия го е одобрил да стои винаги пред очите на християнина чрез личното му църковно календарче. Тази йезуитска формулировка всъщност е отчаян опит да се приканят вярващите да купуват свещи само от храмовете, да избягват изкушението да си купуват свещите на няколко пъти по-ниска цена от пазара или бакалията, или будките. Доста по-почтено щеше да е да се каже: „Църквата се издържа от средствата, които вярващите дават в храмовете, като купуват свещи и други църковни стоки или свещенически услуги (какви грозни думи, ще каже някой; но пък са точни!). Затова не купувайте свещи за своите религиозни нужди от други места, а само от храмовете”.
И така, къде е проблемът? В това, че вярващите хора не слушат съвета на църковното ръководство и си купуват свещи на пазара, пък отиват да ги палят в църквата? Има и такива случаи, но те са 1 на милион, не по-често! И все пак в църквите се палят много нецърковни свещи – факт! Само че тези свещи обикновено се продават в самите храмове…
„Хайде, бе!” – ще каже всеки незапознат. Хайде, не хайде – това си е истината. И тя е от мно-о-ого десетилетия. Дори свещеници са съдени и наказвани заради свещарски афери. По простата причина, че печалбата от свещите е огромна, примерно 1000-1200%. И още една проста причина: по решение на Св. Синод отпреди десетилетия тази печалба се разпределя до голяма степен справедливо: за синодната свещоливница (някои неволно я наричат и „свещеноливница”!), за централното ръководство на БПЦ, за храмовете и манастирите, които продават свещите. Не е важно кой колко процента взима, важното е, че тая система работи от много десетилетия. И при положение, че от „свещенически услуги” БПЦ като институция не печели кой знае колко, а и другите църковни стоки също не се харчат толкова много, остава свещената свещица! Основно тя издържа БПЦ, колкото и да се вижда странно това на незапознатите.
А защо не винаги действа тази система на разпределение на огромната печалба? Защото при общо взето занижения контрол на църковните дела не е толкова трудно за един недобросъвестен свещеник да си присвои процента, отреден за централното ръководство на БПЦ и който е най-високият в дяловото разпределение на печалбите. И това наистина са много пари, които не отиват за църквата на съответния свещеник-злоупотребител, а направо в джоба му. И когато веднъж си опитал и ти се е усладило, трудно се отказваш. Пък че нямало средства за заплати на свещениците (архиереите ги прескачам, техните заплати не са толкова голям процент в перото на работните заплати в БПЦ), нямало средства за семинарии, за „Църковен вестник” и сп. „Духовна култура” (междувременно тихомълком и неопято погребано вече от няколко години!), за ремонти, за още куп други нужди, какво го интересува злоупотребителя?!
Това нещо добре го знаят всички митрополити, но явно не могат да се справят с проблема. Всяка година продажбата на църковни свещи от синодното производство намалява, а иначе не намалява потреблението, тоест паленето на свещи в храмовете, пък и по гробищата – второто място на масово палене на свещи. Ако искате, да добавим и дейността на погребалните бюра, които и да не са собственост на свещеници, работят със свещеници и не винаги (добронамерено не казвам „много рядко”) ползват църковни свещи.
Тези думи не са насочени срещу свещениците, а срещу недобросъвестните свещеници, които наистина са сериозна язва в БПЦ. Недобросъвестни хора има навсякъде, сигурно много повече са извън Църквата, но тук говорим за проблема с така наречените „цигански” свещи, които се внасят в някои от храмовете и сериозно ощетяват бюджета на БПЦ. Затова никак не е нелогично искането на Св. Синод да се въведе монопол на църковните свещи, колкото и трудно да е това за осъществяване.
Сега не искам да говорим за качеството на църковните свещи, за качеството на материала, от който са направени, за това, че те са прекалено тънки и прекалено дълги, докато можеха да бъдат по-къси и по-дебели при почти същия материал, че фитилите им не винаги са съобразени и пушат като кремиковски комини. Защото състоянието на стенописите в някои храмове е престъпно лошо. Ужасяващ пример са тези в Бачковския и в Троянския манастир. И едва ли в тези храмове е спечелено толкова много от продадените свещи, колкото пари трябва да се дадат за реставрацията на стенописите, почернени от изгорените там свещи. Ако въобще е възможно вече да бъдат реставрирани тези безценни възрожденски стенописи.
Има ли решение на този многостранен проблем с църковните свещи? Има, разбира се. Но това решение трябва да се намери от Св. Синод и само от него. Никой друг не може да даде рецепта, нито може да се справи. А за проблем като този трябва винаги открито да се говори.
