Макар да премина с изключителна пищност и тържественост, канонизацията на Баташките мъченици през 2011 г. донесе повече конфликти и разделение, отколкото духовна радост. Една от причините за това е заобикалянето на основен принцип при провъзгласяване на светци, установен в Православната църква: народната почит и търсенето на молитвено застъпничество от обикновените хора да предшества църковната канонизация. Един светец първо просиява, т. е. носи утеха, помощ и укрепва вярата на хората, които го познават чрез чудесата му, и едва след това идва неговото канонизиране от Църквата и нормативното оформяне на почитта към него. При Баташките мъченици стана точно обратното, още повече че се получи дълбоко разминаване в разбирането за техния подвиг – от страна на Църквата и на техните наследници. И за двете страни участниците в Априлското въстание са герои, но мотивите за техния героизъм се възприемат различно.
Между представителите на двете страни – Пловдивска митрополия и жители на Батак, лежат сериозни противоречия, които се основават не толкова на собствеността на храма „Св. Неделя” и историческите факти в документацията на канонизацията, но засягат разбирането за светостта и християнския мироглед. Тези противоречия не биха могли да се изгладят чрез декларации в медиите или като проблемът се игнорира и подминава година след година. Още по-малко помагат демонстрациите на сила от страна на църковните власти. Трудно може да се намери по-неудачен начин за демонстрация на мускули (и то чужди) от рокерското шествие в Батак миналата година, оглавено от епархийския архиерей и „най-страховития водач на рокерите в България”. Кръстът и пречупеният кръст нямат обща кауза... Някак си не звучи убедително вагабонтите на Малено да са „приятели на православието”, а жителите на Батак – „врагове на Бога”...
Необходима е обществена дискусия, в която Църквата да разясни своите мотиви и разбиране за саможертвата в името на вярата и народа, на явлението святост, на смисъла на канонизацията и молитвеното застъпничество на светците за нас. Всички участници в тази дискусия заслужават уважение, още повече, че става дума за местни жители и наследници на батачани. Пастирският подход изключва презрителното подминаване на несъгласните и дистанцираното общуване с тях „през медиите”. Проблемът в Батак е труден и изисква истинска пастирска загриженост и отвореност към съвременните българи, които макар да се считат за православни християни, израснаха във времена на безбожие. За да разберат в пълнота мотивите на своите предци, е необходимо днешните батачани да разберат вярата и мирогледа на дедите си. Това те не могат да направят сами, необходим им е пастир, истински духовен водач, който с грижа, мъдрост и разбиране да постигне мир. Иначе вместо единство, канонизацията на Баташките мъчници може да се превърне в извор на постоянни конфликти и недопустимо разделение между народа и Църквата в този град, а и извън него.
