Пак е първи април. Пак екипът на Двери.бг поднася на своите читатели поредица от материали, които са до един измислени, макар и не съвсем. Защото тези хумористични публикации отразяват реалността, каквато я срещаме в живота на православните християни и клирици и каквато – искаме да вярваме – никой не желае тя да е такава. Включително и тези, които щедро и напълно съзнателно създават подобни несъответствия между слово и дело.
Ако нещо ви се стори интересно и неизвестно вам, не пишете на редакцията да питате за подробности. Просто бъдете сигурни, че не сте успели да следите църковната преса през изминалата първоаприлска година и затова не можете да направите връзка с хиперреалността на живота в БПЦ.
Повече за нещата, които предизвикват и смях, и скръб, можете да прочетете в новия брой на хумористичното годишно издание на Двери „Църковен егоист”.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xu949
И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики
