При изключителен за църковно събитие интерес премина посещението на руския патриарх Кирил и водената от него делегация у нас. Визитата многократно бе оценявана като „знакова“. Църковни и светски анализатори търсят различни знаци от тридневния престой на първойерарха на РПЦ у нас: от това с кого се е срещнал, до паметниците, на които се е поклонил. В по-малка или по-голяма степен интерпретациите на действията на руския патриарх у нас носят субективен характер. Голяма част от обсъжданото на тези срещи остана неоповестено за медиите и затруднява анализа на събитието. Може би най-сигурно бихме могли да търсим знаците в посланията на двамата патриарси, изпратени един към друг и към пасомите им в това, което остана „черно на бяло” в разменените между тях слова и речи.
Една от главните теми, която присъстваше във всички слова на двамата патриарси бе за любовта между нашите две православни църкви, която има вековни традиции. В словото си при посрещането в синодалния параклис патриарх Кирил заяви: „Нашето единение в любовта се покои върху фундамента на светата православна вяра и е скрепено от жертвения подвиг на предците ни“. От своя страна патриарх Максим отбеляза, че посещението на руския първойерарх е повод за „ново скрепление на вековечните връзки между двете Църкви“. Патриарх Кирил също подчерта, че по време на неговото управление ще бъде открита „нова страница в историята на братските взаимоотношения между нашите църкви“. В словата и речите си по време на посещението двамата първойерарси нееднократно заявиха, че има всички предпоставки добрите отношения и диалогът между нашите църкви да продължи и в бъдеще.
Една от целите на визитата на руския патриарх у нас, според българските организатори, е руската страна да се увери в
подкрепата на Българската църква в бъдещи съвместни проекти.
Това не бе заявено директно в словата, но в тях често се говори за „съвместни единомислени усилия”, „братски отношения”, „неразривни връзки на любов”. В приветствието си към руския патриарх в приемния салон на синодната палата патриарх Максим говори за „нашите съвместни единомислени усилия към свикването и провеждането на Светия и велик събор на Православната църква, за чиято подготовка Московската патриаршия има своя значителен принос и който целият православен свят очаква“. Тези думи могат да се приемат като знак за подкрепа на руските усилия за свикването на Всеправославния събор от страна на Българската църква, но без поемане на конкретни ангажименти. Известно е, че Руската и Вселенската патриаршии имат някои спорни въпроси по отношение на дневния ред на този събор, а междуправославната комисия, която подготвя свикването му, стигна в задънена улица преди година, без да постигне съгласие по въпроса за диптисите. Знаков в това отношение е изборът на патриарх Кирил да посети България, нарушавайки реда на диптисите, както и обяснението, което даде Волоколамският митр. Иларион за това, а именно, че „диптисите не са някакъв абсолютен принцип, от който трябва да се ръководим при всякакви обстоятелства”. По този начин Московска патриаршия изпрати послание към останалите поместни Православни църкви, че не смята установения в диптисите ред за безусловен църковен принцип, осветен от традицията и утвърден от Вселенската патриаршия.
В словото си на същото място патриарх Кирил призова „непрестанно да се трудим за засилването на богозаповяданото единство на православните християни, за разширяването на нашето двустранно взаимодействие по тези направления, които ние днес ще набележим”. Никъде по-натам в официалните изявления и анализи на срещите не стана ясно какви направления за двустранно взаимодействие са били набелязани тогава. Дали те са били обсъдени в тесен кръг само с нашите висши духовници, също не се знае. Остава впечатлението, че са били разглеждани и набелязани въпроси за бъдещето на двете църкви, за които не се даде гласност в медиите.
В контекста на добрите взаимоотношения между нашите две църкви по време на разговорите между руската делегация и българските домакини отново е била отправена настоятелна покана наши млади клирици и богослови да специализират в руски висши църковни учебни заведения. Както е известно, повечето от нашите действащи митрополити са завършили духовни академии в Русия, но през последните години българските богослови се насочват към специализации в Западна Европа или Гърция. По този начин обменът на кадри (и съответно църковно-културното влияние) между Русия и България намалява.
В словото си на приема в град-хотел „София” патриарх Кирил отбеляза, че посещението му у нас се различава от многото други. „Това е заради дълбоката духовна връзка между нашите народи, заради израза на лицата... Това не може да се постигне нито с организиационни усилия, нито с протокола, защото това е импулс, който излиза от човешките сърца“.
В официалните слова бяха засвидетелствани не само братските отношения между нашите православни църкви, но и
взаимната братска любов между двамата първойерарси,
която се основава на дългогодишното им лично познанство. Патриарх Максим определи своя събрат като „ревностен и боголюбив служител на Божиите тайни, добър пастир на поверения Ви от Него виноград“ (в словото в приемния салон на синода). Патриарх Кирил отбеляза, че въпреки напредналата си възраст патриарх Максим е запазил „силата на ума си, силата на волята и силата на духа“ и е признат духовен лидер на своя народ“ (слово в патриаршеската катедрала).
Централно място в словата и на двамата патриарси заема изброяването (в някои по-накратко, в други по-подробно) на
историческите събития, които свързват двете църкви и народи:
покръстването на Русия, разпространението на славянската писменост и книжнина, общите духовници, Освобождението на България, преодоляването на схизмата, възстановяването на патриаршията, преодоляването на разкола. Патриарх Максим същевременно отбеляза, че връзките с Русия и Руската църква не са останали в миналото, а са „жив и действен завет, който ние, наследниците на св. Киприан Московски и на всички достопаметни български и руски йерарси от далечното и близкото минало, свято пазим и неотклонно следваме в живота си и в своите действия“ (из словото в приемния салон на синодната палата). Патриарх Кирил на няколко пъти спомена за приноса на България в християнизацията на Русия и говори за българските духовници, които занесли в Киевска Рус славянската християнска книжнина. Тази теза няма популярност в Русия, където масово се прокламира, че Русия приема християнската просвета директно от Византия, чийто наследник по-късно се явява. Патриарх Кирил подчерта, че духовните връзки между нашите народи и църкви са на основата на общата православна вяра и заради това са изключително здрави и „могат да издържат всякакви исторически сътресения“ (от словото в патриаршеската катедрала). Според предстоятеля на РПЦ това духовно братство, основано на вярата, е скрепено с кръв и „не може да бъде разрушено от нищо – нито от преходните обстоятелства, нито от политическата конюнктура, нито от това или онова разбиране за икономическа изгода“ (от обръщението пред руския храм в София). Тези думи бяха призив към българите да отдадат приоритет на духовните връзки между двата народа, вместо да се влияят от прозападната ориентация на съвременна България.
Сред изброените исторически събития и тяхната църковна оценка почти
не се спомена общото ни комунистическо минало
и мястото на Църквата в онова време. В словата на Българския патриарх Максим напълно липсва коментар или дори споменаване на недалечното минало. Патриарх Кирил засегна въпроса с репресиите на Църквата по време на комунизма съвсем бегло. Той говори за това в словото си в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, когато сравни жените-християнки в Съветския съюз с жените-мироносици: „жените, които в трудните години на гонения на Църквата не се уплашиха от никого, ... те кръщаваха своите деца и внуци, често скришом от мъжете си, с подвига на своя живот те запазиха православието“. Патриархът отбеляза, че подобна роля са имали жените-християнки и в България. Комунистическите репресии над Църквата патриарх Кирил спомена накратко и в словото си в руското подворие в София. Там той подчерта, че дори по онова време, „когато в нашите страни господстваше враждебната на всяка религия идеология”, руският храм в София е бил „паметник на руско-българската дружба, основана на общата вяра“. За близкото минало патриархът говори и в словото си при връчването му на почетната докторска степен в Университета по библиотекознание и информационни технологии, като отбеляза, че историческият опит на Русия и България от една близка по време епоха е показал, „че опитите да бъде изгонен Бог от живота на хората води до негативни последствия за обществото, а нанесените рани се лекуват много дълго“.
Тази тема беше игнорирана и в словото на патриарх Кирил пред паметника на Съветската армия в Пловдив. В подножието на Альоша патриархът говори за ценността на саможертвата на съветските войници и на руските войници, без да сложи различен оценъчен акцент на двете исторически епохи.
Премълчаването на комунистическото минало и избягването на ангажиране с една по-категорична църковна оценка на неговото влияние върху двете православни църкви накара някои богослови в коментарите си да изразят мнение, че посещението на патриарх Кирил у нас е имало за цел да подкрепи духом нашите архиереи, уличени в съпричастност към дейността на ДС. Един такъв коментар отива твърде далеч в свободното тълкуване на събитията, но все пак е показателно, че тази тема съзнателно беше премълчана и от двете страни.
В словата си двамата патриарси отбелязаха важността на връзките между нашите две църкви и два народа, но също така и общата ни славянска култура. „Нашите взаимоотношения се основават на общия славянски произход, близък език и православна вяра, душевност и култура”, каза патриарх Максим в словото си патриаршеската катедрала. Патриарх Кирил посочи, че това е култура, „която се захранва от духовната и нравствена традиция, свързваща ни със св. апостоли, с равноапостолите Кирил и Методий“ (в словото в УБИТ).
Въпросът за
ролята на подворията в отношенията между двете църкви
беше засегнат от патриарх Кирил не само в словото му в руския храм в София, но и в официалното му слово след св. Литургия в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. Широкото място, което руският първойерарх отдели на тази тема, показва, че проблемът, възникнал в подворието у нас, се осъзнава като остър. Българските домакини обаче не се осмелиха да го повдигнат гласно дори на езика на църковната дипломация, която патриарх Кирил показа, че владее блестящо. Акцентът в изказванията на патриарх Кирил беше, че в подворията се „поддържа жива, неформална връзка между нашите Църкви и народи. Такова тясно общение между нас е проява на дълбоко духовно родство и осъзнаване на важността, която имат един за друг руският и българският народ” (из словото в патриаршеската катедрала). Патриарх Кирил неколкократно направи паралел между дейността на българското подворие в Москва и на руското в София.
Руският патриарх отбеляза важната роля, която има личността на предстоятеля на подворието, който трябва да е обединител и център на тези мултиетнически енории, които се оформят в храмовете-подвория, и той „с открито сърце и открита душа се вслушва в очакванията на своето паство" (из словото в руската църква в София).
Друг интересен момент е, че в словото на патриарх Кирил в руската църква не беше споменато нищо за канонизация на архиепископ Серафим Соболев, която се очаква от вярващите в България вече много години. Тази тема отсъстваше и в словото на предстоятеля на подворието игумен Филип, въпреки че беше обявена от него за приоритетна заедно с честването на 100-годишнината на подворието.
Повече за словото на патриарха и предстоятеля на подворието в София - тук.
Въпреки официалния характер на словата на двамата патриарси в тях присъстват и
пастирски послания и наставления към вярващите.
На първо място те говорят за това, което е водещо в проповедта на пастиря: Христос и Църквата.
В словото си при посещението си в старинния катедрален храм на Пловдив, патриарх Кирил направи паралел между непреходността на Църквата Христова и преходността на всичко земно: „сменяли се цивилизации, философски учения, човешки идеали“, но Църквата и Божественото откровение се оказват „по-силни от всякакви сили, които действат в човешката история”. В словата си предстоятелят на РПЦ постави акцент върху задачите и функциите на Църквата в съвременния свят, за необходимостта тя да съхрани своята идентичност и призвание. В „Св. Марина“ той отбеляза: „колко е важно Църквата винаги да остава способна да показва на света този идеал за живот в Христа, справяйки се с всички изкушения на века“. Ако Църквата се откаже от позицията си да възвестява Божията правда, независимо от гоненията и гонителите, ако се отрече от своето служение на Бога и хората, „тя вече няма да е нужна, защото тогава Църквата ще стане само част от националния фолклор, но вече няма да може да буди съвестите на хората“. Църквата ще пребъде до края на света, подчертава в словото си в УБИТ патриарх Кирил, – тя ще съществува винаги, ако не престане на бъде себе си. „Църквата с никого не воюва, никого не критикува, никого не обижда. Тя само си позволява да прави това, към което е призвана: да нарича греха – грях, светостта – святост, доброто – добро, злото – зло“.
В словото си в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” патриарх Максим също говори за природата на Църквата: „Всеблагият Господ промислително е предпочел да спаси не всеки човек по отделно и без връзка между вярващите в Него, а да създаде от тях един изкупен народ, който да представлява за цялото човечество ядро на единството, надеждата, спасението и светлината на земята. Това е народът Божи – Църквата, едно тяло и една душа”.
В словата си, произнесени в България, патриарх Кирил отправи и
нравствени послания към съвременния човек.
Руският предстоятел разкритикува консуматорския начин на живот, който все повече навлиза в мирогледа на съвременните хора. В словото си в пловдивския катедрален храм той направи паралел между избора на св. Марина и този, пред който стоят хората и днес: „Предлага ни се да избираме същите тези наслаждения, радост и спокоен живот, а в замяна на това да се откажем да вървим след Христос. Казват ни: „Вземи всичко от живота”. Затова и според патриарх Кирил „жертвеността изчезва от живота на хората, негова цел стават парите, удоволствията и комфорта“. Но според предстоятеля на РПЦ, „ако хората не се жертваха един за друг, нямаше да има велики дела и победи“ (в словото пред паметника Альоша). Първойерархът на Руската църква посочи, че „в центъра на нашия живот трябва да бъде Христос и тогава всичко останало ще се изменя, ще се изпълва с вечен и неизменен смисъл. Тогава човек придобива пълнотата на живота“ (из словото в „Св. Марина”). В словото си в патриаршеската катедрала патриарх Кирил отново говори за важността на връзката между човека и Бога и отбеляза, че когато Христос е с нас, „всички страхове изчезват“ и човек става непобедим.
Макар и съвсем кратка, визитата на руския патриарх Кирил у нас внесе сериозно раздвижване в църковния живот. Отправените от най-високо място послания на двамата първойерарси на Българската и Руската православни църкви засегнаха въпроси за връзките между двете църкви и народи, за мястото на Църквата в съвременния свят, но все пак останаха в сферата на дистанцираните официални послания, разменяни между предстоятели на две независими църкви. Словата на патриарх Кирил имаха по-проповеднически характер и носеха заряда на духовника-мисионер, който умее да проповядва и да общува с хората чрез словото и проповедта.
Снимки: patriarhia.ru
