Мирната визита на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил у нас завърши с посещение в руското подворие "Св. Николай Мирликийски" в София. Както е известно, енорията към руската църква през последните месеци е разделена както на ниво миряни, така и на ниво клир. Поради тази причина посещението на Руския патриарх Кирил в храма беше очаквано с еднакво нетърпение от двете страни в конфликта. Игумен Филип и неговото обкръжение очакваше подкрепа "отгоре" за политиката си за "русификация" на храма и превръщането му от "енория" (в която естествено не може да има етнически различия, а всички са едно около светата Чаша) в "посолски храм", обслужващ изключително представителите на руското посолство у нас, техните семейства и рускоезични граждани на различни страни. 132 енориаши на храма - руснаци и българи, подписали писмото до патриарх Кирил, с което искаха отзоваването на игумен Филип заради авторитаризъм и внасянето на българо-руски конфликт в енорията, също очакваха патриаршеската визита, за да получат отговор на въпросите си.
Какво каза игумен Филип в словото си след молебена и какво му отговори Руският патриарх Кирил от амвона, ще се опитаме да проследим по-надолу.
Игумен Филип Василцев изложи своята теза, според която "подворието не е енория" (вж интервюто на руския свещеник Зотик тук), а посолски храм, по следния начин:
1. В словото си той нито един път не спомена думата "българи" - нито по отношение на енориашите си, нито по отношение на българските клирици, с които съслужи. Приветствието си като предстоятел на храма той отправи "от името на постоянните енориаши на Вашето подворие в София, съотечествениците от страните на каноническата територия на Руската православна църква, дипломатическия корпус, представен в България".
2. Основен аргумент на игумен Филип: Руската църква "Св. Николай" е променила функциите си от посолски храм в енорийска църква на руската диаспора заради "тежките времена", принудили руснаците да напуснат своята родина. Защо времената са били тежки и защо руснаците са били принудени да напуснат родината си, игумен Филип не споменава дори бегло.
"Храмът на св. Николай в София е построен и осветен почти преди сто години - скоро той ще отбележи своя вековен юбилей. И както всички храмове до революцията в държавите, където е имало дипломатически мисии, и тази църква била посолска. Но минали само три години от нейното създаване и настъпили тежки времена. В продължение на 20-те, 30-те, 40-те години на XX век този храм станал средоточие на живота на голямата рускоезична диаспора - хората, които били принудени от тежки исторически обстоятелства да напуснат своята родина. Те идвали тук да се молят, тук била тяхната духовна опора".
3. Дейността на архиепископ Серафим Соболев, почитан като светец от вярващите, е отбелязана само в контекста на богословското присъствие на руската емиграция у нас и в Европа, но не и като основател на забележителната енория към храма, обща за руснаци и българи.В "историческата справка" не се споменава за преместването на руската църковна общност от този храм на бул. "Цар Освободител" в едноименния храм "Св. Николай" на ул. "Цар Калоян" от 1934 г. до разрушаването на последния храм (като храм на руската общност в София) по време на бомбардировките през 1944 г., нито за решението на Св. Синод на Руската църква от 1952 г., според което храм "Св. Николай" става подворие на Московската патриаршия.
"В този храм са служили забележителни свещенослужители - това са и неговият предстоятел блаженопочиналият архиепископ Серафим Соболев, и протопрезв. Георгий Шавелски, който известно време е бил клирик в този храм, и прот. Андрей Ливен. Известно време през 30-те, 40-те години тук редовно идвал за молитва и извършвал богослужения забележителният свещеник протойерей Всеволод Шпилер, когото по-късно нарекли "московския Златоуст". Тези хора успели да сплотят руската православна община и да създадат тук своя жива православна руска енория".
4. В края на словото си игумен Филип отбелязва, че "времената вече са различни". Това би трябвало да означава, че храмът отново може да функционира като посолски храм, както е било възможно преди революцията. "След промените", според игумен Филип, енориашите на храма трябва да бъдат: 1) членовете на посолството и техните семейства; 2) пребиваващите в България граждани от страните на "каноничната територия" на Руската православна църква - тоест Беларус, Украйна, Молдова, Казахстан и др.; 3) представителите на руските обществени организации у нас. С последното игумен Филип вероятно визира своя основен съмишленик - форум "България-Русия", ръководен от Светлана Шаренкова.
"Времената се промениха и днес храмът не е само средоточие на руската емигрантска община, не само посолска църква. Можем да кажем, че тя е едновременно дом и за много посолски хора, които идват тук да се молят, и за съотечествениците от страните на каноническата територия на Руската православна църква. Представителите на организациите на съотечествениците са в голямата си част представени в нашия храм и това не е случайно, понеже Руската православна църква във всички страни на своята каноническа отговорност е духовна сила, която е способна да обедини много хора".
С тези думи словото на игумен Филип завършва. По този начин той недвусмислено заяви, че в неговите представи българи не присъстват в "обединението от хора", което създава руският храм "Св. Николай Чудотворец". Така бяха официално потвърдени обвиненията на енориашите (българи и руснаци!), че в храма се въвежда етническо разделение - нещо, което досега игумен Филип и неговото обкръжение публично отхвърляха.
Какво отговори патриарх Кирил
В противовес на словото на игумен Филип, в което думата българи не се споменава нито веднъж, в отговора на патриарх Кирил се споменават над десет пъти "българи, български, руско-български".
Още с първите си думи патриарх Кирил заявява, че не влиза в този храм за първи път, но познава добре живота на руското подворие:
"С чувство на духовна радост и дълбоко вътрешно сърдечно вълнение влязох под свода на този храм. Много пъти съм бил тук: молил съм се, извършвал съм Всенощно бдение и Божествена литургия, бидейки йеромонах, архимандрит, епископ, архиепископ, митрополит. Когато съм посещавал България, не е било възможно да не посетя и този исторически руски храм".
1) Патриарх Кирил дава ясно да се разбере, че за него руската църква "Св. Николай Чудотворец" в София не е "само посолски храм", а "нещо повече". Тя е "особена община" и "това е било изначално заложено в нейната природа". Според патриарха тази особеност в природата на енорията се изразява в това, че още от самото си създаване тя е била "място за среща на народи и традиции", които тук са чувствали духовно родство.
"В свое време този храм беше построен като посолски и днес след значителните промени в нашето Отечество той продължава да бъде храм при посолството на Руската федерация. Но в самата природа на тази община беше изначално заложено и нещо друго. Известно време след освещаването си храмът действително е служил за нуждите на посолството, но почти веднага след това започнала Първата световна война, която разделила в това число Русия и България. Тук е бил островът на духовното братство и единство на нашите народи. Никой и никога не е могъл действително да види в руснака или българина враг, докато съществувала духовната основа на нашето братство - не просто етническа и културна близост (ние знаем, че понякога дори братята стават врагове), но защитата на православната вяра, която лежала в основата на отношенията между историческата Русия и България. Именно обстоятелството, че защитавайки православните българи, Русия е проливала кръвта на своите синове, е станало здравият фундамент в отношенията между народите и дори между страните, при все че в сферата на политиката е имало различни перипетии.
В годините на тази страшна война храмът оставал място за обща молитва на руснаци, украинци, беларуси и българи. От самото начало тази община била обгрижвана като особена община, където се срещали народи, традиции и където ние винаги сме усещали своето духовно единство и братска любов".
2) "Тежките времена", според патриарх Кирил, не променят тази особеност на руското подворие у нас.
"Дори в съвсем непростото време, когато в нашите страни господствала враждебна на всяка религия идеология, този храм не престанал да бъде паметник на руско-българската дружба, основан на общността на вярата, на духовното братство, което нищо не може да разруши - нито преходни обстоятелства, нито политическа конюнктура, нито едно или друго разбиране за политическа и икономическа полза; нашето братство е скрепено с кръв."
3) Патриарх Кирил недвусмислено заявява, че смята за много важно този характер на общината около руското подворие да бъде запазен.
"И днес, в новите условия, руският храм в София е място за молитва и среща на хора, които представят различни етноси. Руската православна църква пастирски обгрижва народите на Русия, Украйна, Беларус, Молдова. Немалко хора от тези страни живеят сега в България. Историческата руска църква в центъра на София е техен духовен дом, но и за много българи това е място за приобщаване към духовните традиции на Светата Рус, място за преживяване на особен духовен опит. Много често, дори по време на тази визита, съм срещал хора, които с гордост заявяват: "Аз съм българин или българка, но съм кръстен или кръстена в руската църква!". Забележително е, че този храм продължава да бъда място за обща молитва, израз на братска любов и духовна солидарност. Много е важно всичко, което става тук, да способства за запазването на именно този характер на отношения между хората." (Тук е мястото да споменем, че писмото на енориашите на храма до патриарх Кирил започва именно с това, че "в храма се рушат дългогодишни традиции и отношения".)
4) Патриарх Кирил смята, че енорийският характер на храма трябва да бъде запазен, а що се отнася до конкретните трудности в енорийския живот, то те се срещат и в други руски църкви по света, където трябва да се съчетаят култури, етноси и дори различни литургични традиции. Решаването на тези проблеми, според патриарх Кирил, е възможно, когато духовенството и вярващите са обединени около настоятеля. Настоятелят на подворието трябва да подходи с открито сърце и душа към очакванията на своето паство, тоест да води диалог с хората. По този начин предстоятелят на Руската църква показа, че смята настоятеля игумен Филип за човека, който носи главната отговорност за ситуацията в подворието - липсата на единство между останалите духовници, енориашите и настоятеля на подворието е главният източник на проблемите, а не статутът на храма.
"Разбира се, когато енориашите са от различни етноси, различни култури и дори различни литургични традиции, възникват много трудности, как да бъде съчетано всичко това, така че никой да не се обиди, никой да не се почувства ограничен и същевременно да се съхрани истинността, автентичността на общината. С това се сблъсква нашето духовенство и в много други страни, но по Божия милост тези трудности се преодоляват, когато съществува единство между духовенството и вярващите около настоятеля и когато настоятелят с открито сърце и открита душа се вслушва в очакванията на своето паство".
5) За разлика от игумен Филип Руският патриарх има друго виждане за състава на енориашите. Той вижда руското подворие като място за молитва не само на рускоезични хора, но и на "нашите братя и сестри българи", които трябва да уважават руската литургична традиция на храма.
"Аз смятам, че и в този исторически важен период руската църква в центъра на българската столица ще продължи своите забележителни традиции: тя ще бъде място за молитва и духовна утеха на рускоезичните хора, откъдето и да идват те - от Русия, Украйна, Беларус, Молдова или някои други страни. Тя ще бъде място, където представители на старата руска емиграция, спомняйки си за своя живот и своя духовен опит, също ще се радват, ако заедно с тях застанат множество нови хора, обърнали се към Христа, които са дошли от историческата родина и съставляват с тях единна община. Смятам, че и нашите братя и сестри българи, идващи в този храм, също ще се докосват с любов към руската литургична традиция, с уважение както към тези, които са построили този храм и са поставили основата на енорията, така и към днешната многонационална енорийска общност".
6) В заключение патриарх Кирил отбеляза, че към руския храм действа подворие на Московската патриаршия, разделяйки по този начин функциите на двете институции. Руската църква в София е преди всичко храм с мултиентическа енория към него. Подворието е институция с църковно-дипломатически задачи, които не се припокриват или не отменят пастирското обгрижване на енориашите. Патриархът отново сравни ролята на руското подворие в София с тази на българското подворие в Москва, които имат сходни функции. Според него задачата на подворието не се състои само в поддържането на "връзки на високо ниво", но и в това да съдействат за взаимния обмен на духовен опит на хората, които идват да се молят в храма на подворието.
"При храма действа подворие на Московската патриаршия, призвано да осъществява връзките между нашите църкви подобно на българското подворие, което действа в един от най-прославените храмове на Москва. Считам, че задачата на подворието се състои не само в това, да поддържа високо ниво на отношенията с йерархията, духовенството, но и да съдейства за взаимния обмен на духовния опит на хората, които идват да се молят в храма към подворието".
В края на приветствието си патриарх Кирил връчи на престоятеля игумен Филип като подарък (не като награда) нагръден кръст.
Словата на игумен Филип и Руския патриарх Кирил без съмнение бяха добре издържани в духа на църковната дипломация и изпратиха своите ясни послания за ролята и бъдещето на историческия руски храм в столицата. Как ще се реализират практически те, предстои да видим.
Словата на патриарх Кирил и игумен Филип може да прочетете в оригинал на сайта на Московската патриаршия тук.
