И то не едно, а вече две неща – освен жена-президент с български корен, сега България експортира и „духовно влияние”. За съжаление последното не е повод за гордост. Може би най-ексцентричният старостилен разкол у нас, ръководен от тъй наричащите се епископи Гервасий и Дамаскин Дуков (вж. тук) откриха свой филиал в Бразилия. Местни религиозни авантюристи намериха сроден дух с нашенските и в резултат можем да се похвалим със съществуването на "Българска истинно-православна църква в Бразилия" (вж. тук).
Предисторията на новоизлюпените задгранични чеда на българските разколници e объркана и непоследователна. В традиционно католическа Португалия няколко духовници излизат в разкол поради лични провинения и започват да търсят църковна „легитимност” на други места. Минават дори през Полската православна църква, но впоследствие са низвергнати и от тях. Поради силното все още португалско влияние в Бразилия местното разколче е „експортирано” в голямата латиноамериканска страна, където групата се консолидира около „архиепископ” Кирил (Чяра). Старостилната група прави опит да се присъедини към Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ и подава молба за присъединяване към митр. Симеон, но Св. Синод отхвърля молбата им. Някои от тях се присъединяват към български разколници, а Бразилският архиеп. Кирил (Чяра) се свързва с българите Гервасий и Дамаскин и образува с тях „Синод на Българската истинно-православна църква” (членовете на синода може да видите тук). Междувременно неотдавна Дамаскин Дуков бе възведен в сан митрополит от старостилните гръцки разколници на „Авлонския митр. Ангел” (за него вж. тук), който благославя „българо-бразилоското” отроче на разкола си. Групата поддържа евхаристийно общение с т. нар. Милански синод на разколническите формации.
Въобще генеалогията на десетките, ако не и стотици „истинно-православни” църкви е много объркана и изобилства от скокове от една юрисдикция в друга – една грозна църковно-подобна игра на провалили се в каноничната Църква духовници, които безпринципно търсят църковна легитимност. Въпреки очевидната за всеки трезвомислещ християнин нецърковност на действията ми, има наивни хора, за които всеки облякъл се като епископ е такъв. Ако парафразираме народната мъдрост, че „не всичко, което блести, е злато”, то и ние може да кажем, че блещукащата корона не прави епископа, а многото корони не правят синод. Българският духовен експорт в Бразилия е поучителен нагледен пример за онези наивни вярващи, които благоговеят пред гръмки названия като „истинно-православна църква”, без да проявяват духовно усилие да разберат какво се крие зад тези явления.
Снимка: facebook на Дамаскин Дуков
