В единия край на България, край морето, строят нови църкви, за да привличат туристи, а в други краища на страната храмовете се рушат, защото никой не се нуждае вече от тях, а и там туристи не ходят! В миналото хората са издигали църкви в населеното си място, защото са искали да имат Божи дом, дом за молитва, храмът е бил израз на тяхната вяра, на желанието им да бъдат с Бога. В градежа е участвала цялата общност (на селото или града). Хората са гледали на храма и като на безценно наследство.
Техните наследници днес явно нямат нужда от храмове. За тях те не представляват ценност, не означават нищо и ги оставят да се рушат като безполезни сгради от миналото. Тези християнски храмове са ненужни за хората без вяра в Бога, те са ненужни за селата без свещеници, за манастирите без монаси, за българите без християнство.
Едно наследство, което не заслужаваме нито като Църква, нито като народ.
Снимките, които публикуваме в Двери, са ни изпратени от наши читатели. Те са заснети при тяхно пътуване това лято. Тази разруха не е настъпила по време на комунизма, тя е резултат от последните 20 години (за сравнение: през 1991 г. във Великотърновска епархия е имало 120 свещеници, днес те са не повече от 40). Рушащите се храмове са само външен израз на духовната разруха, на липсата на пастирска грижа. Стадото е разпръснато, Божият дом е запустял. Хората мълчат, но камъните на храмовете говорят…
Село Царски извор, Великотърновска епархия, храм "Св. Николай":
Село Горски Горен Тръмбеш, Великотърновска епархия, храм "Св. Йоан Рилски":
Храмът на Присовския манастир „Св. Архангел Михаил”, Великотърновска епархия:
Село Царски извор, Великотърновска епархия, храм "Св. Николай":
Село Горски Горен Тръмбеш, Великотърновска епархия, храм "Св. Йоан Рилски":
Храмът на Присовския манастир „Св. Архангел Михаил”, Великотърновска епархия:
