Мобилно меню

4.76 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (50 Votes)
1_18.jpg"Накъде се е запътила Софийската духовна семинария?" - се питат всички що-годе запознати с църковните дела. Кризата на църковното училище е известна отдавна, като причините за нея важат с не по-малка сила и за Пловдивската семинария, както и въобще за този тип църковни училища по света – семинариите са в криза, защото в криза е и църковната институция като цяло. Семинариите са в криза, защото техният учебен модел не отговаря на съвременните изисквания и т. н., и т. н. Но не за глобалната криза ни е думата сега.

След като няколко софийски свещеници отказаха да поемат поста ректор на семинарията, на това място беше сложен свещеник чак от Бургас. Той беше въведен в длъжност от Пловдивския митрополит Николай – акт, който, както се видя съвсем скоро, е имал съвсем конкретно съдържание. Оказа се, че  митрополит Николай не представляваше Св. Синод на царемонията,... а встъпваше в длъжност. С решението си от 1 декември Св. Синод му предостави правото „да ръководи, обгрижва и контролира дейността на ректора, учителите, възпитателите в Софийската духовна семинария”. Де факто Пловдивският владика стана ректор на софийското учебното заведение. Такива официални правомощия той не е поискал за Пловдивската семинария (може би, защото там те се подразбират, при все че по правилник семинариите са подчинени на Св. Синод, а не на местните митрополити). Едва ли някой от тримата поканени на тази длъжност известни софийски свещеници щеше да се съгласи да влезе в ролята на подчинен директор, а да не говорим за бившия ректор на СДС епископ Сионий. Сега обаче за Пловдивския владика няма никакъв проблем да поеме контрола върху двете църковни учебни заведения – това му гарантира още един лост за влияние върху бъдещото духовенство на Българската църква.

С това обаче не се изчерпва проблемът. Поверяването на контрола върху двете църковни училища в София и Пловдив на едно и също лице, което е пряко заинтересовано от повишаването на имиджа и влиянието на неговата епархия в системата на БПЦ, създава повод за размисъл. Не са малко хората, които си задават въпроса, доколко с това решение се защитават интересите на Софийската семинария и дали наистина целта е оздравяването на това училище. Впрочем тези въпроси се появиха още с отстраняването на епископ Сионий от този пост преди година и половина. Тогава той намекна, че скандалът тогава е провокиран от интереси към имота на семинарията, който е един от най-атрактивните в столицата. Запознати правят паралел с предизвикалата скандал в църковните среди национална класация на висшите учебни заведения, където катедрата по богословие в Пловдивския университет изпревари със странни показатели далеч по-авторитетния Богословски факултет на ВТУ „Св. Кирил и Методий”.

Много ни се иска да вярваме, че Софийската духовна семинария ще продължи да съществува, няма да бъде закрита и ще се намери формулата за нейното оздравяване. Радикалните реформи обаче, от които се нуждае църковното училище, за да стане то едно модерно, конкурентно-способно православно учебно заведение, не се вписват в „педагогическата философия” на новия надзорник на семинарията, която е добре позната в църковните среди. Истинският църковен подход към всеки човек, а особено към децата, изключва авторитаризма, сляпото послушание, подчиняването на съвестта не на Христовите повели, а на други „съображения” в угода на владишката воля. Нашата църква днес повече от всякога има нужда от смели духовници, които могат да казват „да” и „не” пред лицето на Господ, без да се страхуват от човеци, пък били те и владици. Тази духовна смелост е толкова рядко срещана добродетел днес, че не може да не скърбим, когато виждаме появата й да бъде пресичана още в зародиш в душите на бъдещите пастири на БПЦ.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3pcdy 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец