Смоленски епископ Нестор на 85 години
Беловласият и почти ослепял епископ с древлепросиялата титла Смоленски днес има рожден ден. Едва ли е знаел, преди да учи в семинарията, че тази дата е тъжна за православната история: на 29 май 1453 г. Цариград пада под друговерско господство, което продължава да тегне над християните в града и оная страна въпреки нейните европейски тежнения. Но човек не може да си избере рождения ден. Който в крайна сметка е бил щастлив за малкия Николай, защото тогава „се е родил човек на света”, както подчертава сам Господ Иисус Христос (Йоан 16:21). Възпитан от родителите си в страх Божи, Николай учи в семинарията, после в Богословския факултет и така поема пътя на клирика. Междувременно след 1944 г. настъпват тежки години за „идейно неориентирани младежи”.
Аутсайдерите на „новото социалистическо общество” са трън в очите на властващите. Но пътят е избран и жребият е поет. Йеродякон и сетне архимандрит Нестор със своята интелигентност и поетична дарба не е типичен ръководен кадър, но затова пък е желан духовник за богослужби и духовни беседи. Науката сякаш му е по-мила от клирическата кариера. Служи в Търновска (тогава още не е Велика!) епархия като протосингел на мастития митрополит Софроний Търновски, като инспектор (наричахме го просто възпитател) в пансиона на Духовната академия, ефимерий в храм-паметника „Рождество Христово” над село (сега град) Шипка, специализира в Московската духовна академия, служи и като представител на Българската патриаршия при Московската патриаршия и продължава да се занимава с наука, после работи като научен сътрудник в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия, игуменува в Рилския и Бачковския манастир, сменян често от „по-надеждни” (за властта) клирици. Накрая е назначен и за управляващ на Ловчанска епархия, когато предишният митрополит Григорий вече е немощен. И сетне дойде сегашното му положение „на покой”. Прие го Видинският митрополит Дометиан и му даде на разположение владишкия апартамент в Лопушанския манастир, Монтанско, където епископът обитава от десетина години – далече от властови постове, но близо до Бога.
По време на разкола не отиде „от другата страна”, дори защити каноничната БПЦ. Воден от отговорността си на църковен историк започна още от самото начало на този безпрецедентен бунт в нашата Църква да събира материали за неговото развитие и преодоляване. Надяваше се някой да прояви интерес и да се публикува този огромен сбор от автентични сведения за разкола, но той така си остана в ръкопис. И сякаш това му е най-голямата болка доднес, независимо от недоброто му здравословно състояние, изолацията в манастирската обстановка и забравата, с която го „удостояват” повечето от някогашните му колеги-клирици, изкачили се по стълбата и забравящи да погледнат надолу към низините. Но епископ Нестор се уповава само на вярата си в нашия Спасител и Господ Иисус Христос и очаква Неговото явяване. Нека Той му е утешение и радост в жизнените сетнини. И понеже е някак неудобно да му пожелаваме „на многая лета, владико!”, нека му кажем така, както са му, казали още при пострижението му: "Спасявай се в Господа, владико Нестор!"
Б. а.: Според Илиадата пилоският цар Нестор бил мъдър и сладкодумен човек. Затова името му станало нарицателно за мъдър и авторитетен старец.
