Мобилно меню

4.5555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (27 Votes)
1_47.jpgТези дни разколнически епископ с екзотичното име Йоан Богослов Охридски, или по-известен в църковните среди с фамилиарното брат Джон, разпространи чрез медиите нещо като „отворено писмо”, с което заяви, че ... Там е работата, че не е ясно, какво точно заявява с писмото си брат Джон. Изпратеното до Св. Синод и Дирекция по вероизповедания „отворено писмо” е посветено изключително на караниците в разколническия лагер – от краткия текст разбираме, че е имало заседание на синода на разколниците (с неясен състав и участие), на което се е взело решение „за обединение и помирение в Българската православна църква”. Разбираме още, че т.нар. еп. Йоан Богослов Охридски се е скарал с Гервасий, Камен Бараков и Христо Латинов от „попския синод”. Гневен, в писмото си той иска да махнат всички негови снимки от своя сайт и се "разграничава" от тях. Накрая, горната сърдита дописка е наречена „молба за помирение и единство на БПЦ”...

Стилов анализ на това писмо няма да правим. Ще запазим недоумението си за себе си. Но няма как да подминем терминологията, която разколниците ползват, когато говорят за разкола в Църквата. Човек остава с впечатлението, че се коментира проблем в някоя корпорация или партия, разделена на фракции. Липсата на църковно мислене е точно отразена в липсата на каквито и да било църковни термини, с които Църквата говори за схизмите и тяхното преодоляване. Последователно и без промяна вече десетилетия разколниците рекламират себе си като спореща страна вътре в Църквата и категорично отричат съществуването на разкол. Защото от минималната си църковна грамотност знаят, че признавайки себе си за разколници, попадат под еднозначната и категорична присъда на Църквата, която в много случаи е считала разколниците за по-лоши и от еретиците. В основата на разкола стои гордостта, достигнала патологични мащаби. Гордостта и разкаянието са несъвместими величини. А покаянието е единственият верен и безопасен начин за преодоляването на разкола. В противен случай, единствената разлика на подобно „решение” е, че доскорошните врагове на Църквата се оказват вътре в църковната ограда, вместо отвън, както са били досега.

Нашите разколници, обаче, не притежават нито богословското съзнание, нито човешкото достойнство да кажат „сгрешихме”. Хайде, да не изискваме непосилното за тях покаяние. Какво може да се очаква от епископ, който дори след години предателство на Христовата истина и други "подвизи" не е способен да каже дори „Сгреших”. Да не говорим за „Простете!”. Вместо това говори за „сдобряване в Църквата”, отричайки по този начин дори наличието на грях в досегашния си избор. Опитът показва, че ако в началото на някакъв диалог липсва дори желанието да се признае съществуването на проблем и той всячески се заобикаля чрез използването на евфемизми и т.н., цялото начинание е опорочено и предварително обречено. И без това българският епископат има достатъчно проблеми, нека не ги увеличаваме допълнително чрез безкритичното приемане на нови авантюристи във висшия клир. А пък видно е, че "молещите се за единство" виждат себе си само в ръководството на Църквата, но в никакъв случай като редови духовници или миряни... Тогава за покаяние ли говорим или за добре пресметната бизнес-стратегия? Иначе какво се получава?   Всеки амбициозен клирик, който не може да се добере до епископска корона, минава в разкол и след някое и друго време пише я "отворено", я "покайно" писмо и се връща на бял кон в Църквата вече като каноничен епископ... Да не въвеждаме български патент в църковната история: разколът като люпилня за епископи...

За илюстрация привеждаме „отвореното писмо”, което явно има претенциите да изиграе ролята на „покайно писмо” за връщане в каноничната Църква, тъй като друго в канцеларията на св. Синод и в Дирекцията по вероизповеданията не е пристигало.

Отворено писмо
от епископ Йоан Богослов Охридски

След последното заседание на Св.Синод (начело с митр. Инокентий) се взе решение за обединение и помирение в Българската Православна Църква. Макар, че това решение беше гласувано и протоколирано, за жалост не всички мислят така и предприеха своеволия, които носят само вреда и омраза сред народа ни.

Ето защо аз еп. Йоан на празника на църквата - * Петдесетница и * Св. Дух се разграничавам от действията, които се извършват към момента от епископ Гервасий, Христо Латинов и о. Камен Бараков (т.нар.Попски Синод). Моля всички мои владишки снимки, които са качили без мое знание и съгласие на техния сайт – Българска православна църква да бъдат свалени и премахнати . Оставям молбата си за помирение и единство на Българската православна църква до Архиереите (Св.Синод ул.Оборище 4 ) с копие на молбата до проф. Божидар Димитров – Дирекция по Верозповеданията към Мин.Съвет .

„Вярвам на думите на Спасителя, Който казва: "Аз съм Пътят, и Истината, и Животът..." - (Йоан 14:6).
„Вярвам и в едната, света, съборна и апостолска Църква".

С обич във Възкръсналия Спасител,
Епископ Йоан Богослов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3pc8y 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики