На Поместния събор на Руската православна църква, който се открива
в Москва след няколко дни, няма да се обсъжда въпросът с Украинската църква,
нито ще се поставя искане за отделянето на Киевската митрополия от Московската патриаршия.
На 17 януари Киевският митрополит Владимир, след пауза почти един
месец, отговори с отказ на обръщението на украинските епископи, които го молеха
да издигне своята кандидатура на предстоящия събор. „Сред възможните кандидати
се говори и за мене като за приемник на патриарх Алексий II. Искрено благодаря за тази висока чест, но желая да се представя
пред Бога като 121-и Киевски митрополит. 16-и Московски и на цяла Русия патриарх
нека бъде този, когото покаже Бог и вашият избор” - каза митр. Владимир на
събранието на делегатите, избрани за Поместния събор от страна на Украинската
църква. Интересно е да се отбележи, че те са близо 200 души от общо 700
делегати на събора. Първоначално предсъборното съвещание трябваше да се проведе
в тържествена обстановка в Софийския събор в Киев, но властите (
които поддържат разколника Филарет Денисенко, бивш Киевски митрополит от съветската ера - б. р.) не разрешиха
това под предлог, че църквата е музей. Така срещата се проведе без помпозност в
Киево-Печьорската лавра. На нея не бяха подписани никакви документи, докато по
неофициална информация е трябвало да бъде прието специално обръщение на
Украинската православна църква към Поместния събор на Руската православна
църква. Що се отнася до съдържанието на това непоявило се обръщение, то
вероятно щеше да наподобява известната молба за даруване на автокефалия от 1991
г., подписана от голяма част от украинските архиереи начело с бившия вече
митрополит Филарет Денисенко.
Според украинската агенция „Голос” „опитът да бъде издигната
кандидатурата на митрополит Владимир за патриарх е проект на Цариградската патриаршия и на определени кръгове в САЩ, осъществяван с
помощта на немногочислената, но много активна гръкофилска партия вътре в
Укаинската църква. Цариград всячески се противопоставя на избирането на
Смоленския митр. Кирил за патриарх, който е известен с твърдата си позиция към
претенциите на Фенер за лидерство в световното православие”. Според автора на статията
„Издигането на митрополит Владимир за патриарх – проект на Цариград”
Пьотр Игумнов идеята е била, че болният митр. Владимир, местейки се в Москва,
няма да може активно да се противопостави на опитите на Цариград да
отдели Украинската църква от МП. А в Киев на митрополитския престол е трябвало
да се издигне йерарх, който да реши украинския проблем не в полза на Москва. Но,
както показа развитието на предсъборното съвещение в Киев, Цариград е
надценил степента на влияние върху УПЦ отстрана на администрацията на
президента Юшченко. Въпреки натиска на светските власти и други
вътрешноукраински сили, митр. Владимир отказа да отиде на Поместния събор в
качеството си на единствена кандидатура на УПЦ за патриарх.
От политическа гледна точка борбата между Руската и Цариградската църква за Украйна и интригите около несъстоялото се издигане
на главата на УПЦ за патриарх не са нищо повече от продължение на газовите
войни с други средства. След самоотвода на митр. Владимир остава вероятно
издигането на друг кандидат за патриарх от страна на УПЦ – например,
Черниговския митр. Онуфрий Березовски. Този консервативен йерарх е противник на
отделянето на УПЦ от МП – през 1991 г. той гласува против искането за
автокефалия. Но неговата фигура е твърде слаба и неконкурентноспособна поради
неговата затвореност в епархийските проблеми (сред които е и сепаратисткото движение на румъноезични клирици по подобие на онова в Р. Молдова- б. р.).
Според архим. Кирил Говорун, председател на Отдела за
външно-църковни връзки на УПЦ, украинските делегати на събора „възнамеряват да
вземат активно участие в неговата работа. Освен дискусиите, които, както се
очаква, те ще повдигнат, дори само броят на техните гласове е в състояние
съществено да повлияе на изхода от изборите. Всеки кандидат за патриаршеския
престол трябва да се вслуша и разбере очакванията на украинските православни,
за да получи техния глас. С други думи, на подкрепата на украинските делегати
може да разчита този, който вникне в украинската църковна проблематика, разбере
нейната специфика, чието виждане за бъдещото развитие на Руската църква не е
ограничено само в рамките на вътрешноруските реалии”, счита архим. Кирил.
Относно това, дали УПЦ днес е удовлетворена от статута си в
състава на МП, архим. Кирил заяви, че сега е трудно да се прогнозира дали
въпросът за статута на тази църква ще бъде повдигнат в хода на поместния събор.
„Мога да кажа, че нашата църква сега има колосално количество права, които
нямат даже автокефалните църкви. За нас сега е по-добре да развиваме потенциала
на този статут, който в момента имаме, отколкото да поставяме въпроса за
неговата промяна. Само така ще можем да съхраним мира в Църквата и да избегнем
новите разделения”, каза представителят на УПЦ (МП).
Според митр. Владимир "днешният статут на Украинската църква се явява оптимален и делагатите на УПЦ няма да повдигат въпроса за неговата промяна".
