Изборите за патриарх в Русия ще бъдат най-демократичните досега
Св. Синод на РПЦ направи първите крачки за подготовка на Поместния събор, висшия орган на управление в РПЦ, давайки официален старт на предизборната кампания на претендентите за патриаршеския престол. Първите решения на синода са формални: определен е редът за избор на делегати за Поместния събор, датата на изборите за първойерарх и неговата интронизация, а също и съставът на организационната комисия за изборите. Впрочем, според експертите, още на този етап основните кандидати, митрополитите Кирил и Климент, получиха първите си предизборни точки.
Св. Синод определи дата за избор на патриарх и провеждане на Поместния събор в храма на Христос Спасител – 27-29 януари 2009 г. Интронизацията ще бъде на 1 февруари. Числото на делегатите-избиратели ще достигне 700 души, като след края на заседанието в сряда вечерта местоблюстителят митр. Кирил обяви, че участниците ще се съберат по следния ред: от всяка епархия (на брой 156) ще бъдат избрани трима човека – клирик, монах и мирянин. По двама души ще представляват патриаршеските епархии в САЩ, Канада и Скандинавия. Част от избирателите ще бъдат излъчени от духовните семинарии и женските ставропигиални манастири. Списъците с делегатите трябва да бъдат готови до 15 януари. Оперативната подготовка за Архиерейския и за Поместния събор (на Архиерейския събор, който ще се проведе на 25-26 януари, ще бъдат огласени кандидатите за предстоятел на РПЦ) ще поеме специална църковна комисия в състав от 29 свещенослужители и миряни.
Тези решения изглеждат формални само на пръв поглед. Според мнението на църковни и светски анализатори те свидетелстват за първите победи и поражения на основните кандидати за патриаршеския престол. Фаворити в предизборната кампания засега се считат Смоленският и Калининградки митр. Кирил и Калужкият и Боровски митрополит Климент.
Свещенослужители коментират състава на организационната комисия и твърдят, че тя е съставена по “длъжностен критерий” – това са постоянните членове на синода, ръководителите на синодалните отдели, няколко сътрудници от администрацията на РПЦ и отдела за външноцърковни връзки. Поддръжниците на митрополитите Кирил и Климент са практически по равно в комисията. Но за да се постигне този паритет, твърди един от събеседниците на “Ъ”, който е поддръжник на митрополит Кирил, се е наложило в състава на комисията да бъдат включени т. нар. “незадължителни” участници – каквито са Ставрополският архиепископ Теофан, Шатурският епископ Никодим и Броницкият епископ Теофилакт, които са, така да се каже, хора на митрополит Климент. В РПЦ поясняват, че съставът на организационната комисия има значение за разработването на процедурата на изборите.
Друг важен момент в синодалното решение стана промяната на състава на избирателите. Според мнението на прес-секретарят на Московската патриаршия отец Владимир Вигилянски синодът е тръгнал по пътя на “демократизацията”: към тримата епархийски членове на делегацията (монах, свещенослужител, мирянин) са добавени преподаватели от духовните семинарии, което ще доведе до по-голямо представителство на избирателите. Този път отделна квота не е получил монашеският корпус (през 1917 г. техните представители се излъчвали от монашеско събрание).
Ставропигиалните (подчинените директно на патриарха) манастири получиха право да издигат като делегати само наместници с епископски сан, с други думи “редови” ставропигиални монаси (например, представител на Троице-Сергиевата лавра) няма да присъстват на събора.
От друга страна, съгласно разпоредбата на синода, останалите манастири могат да изпратят на изборите свой представител в състава на делегацията от епархията. По този начин тяхното число (на монасите) може съществено да се увеличи в сравнение с предишните избори и те да достигнат 150 души. “Монашеските кръгове, като по-традиционалистки, може да се окажат критично настроени към митрополит Кирил, който в Църквата се счита за либерал”, счита събеседникът на в. “Ъ”.
Впрочем главен фактор в съревнованието, според църковните аналитици, се оказа определената дата за изборите. Въпреки че според църковния устав Архиерейският и Поместният събор може да бъдат проведени до половин година след кончината на патриарха, в РПЦ не пожелаха да забавят изборите. Според богослова дякон Андрей Кураев това е още една победа за митр. Кирил: “Трудно е да се консолидира опозицията за времето, което остава до изборите. Така че след избирането си на поста за местоблюстител митр. Кирил получи някакво преимущество”.
Опонентите на митр. Кирил изтъкват сред причините за насрочването на скорошни избори неговите опасения от “информационна война”, за която няма да стигне времето, ако Поместният събор се проведе в края на януари. “А в обкръжението на митр. Климент считат, че скорошната дата лишава митрополит Климент от предизборна трибуна. Например ежегодните рождественски четения, които обикновено са в края на януари, през тази година ще бъдат отложени. А тяхната подготовка традиционно е в сферата на влияние на митрополита. На свой ред главният редактор на православното списание "Тома" Владимир Легойда счита, че църквата е избрала тази дата, ръководена единствено от желанието да има яснота: "Скорошните избори за патриарх не позволяват Църквата дълго време да остава без ръководство, освен това няма да бъде нарушен балансът между църква, общество и държава".
Опонентите на митр. Кирил изтъкват сред причините за насрочването на скорошни избори неговите опасения от “информационна война”, за която няма да стигне времето, ако Поместният събор се проведе в края на януари. “А в обкръжението на митр. Климент считат, че скорошната дата лишава митрополит Климент от предизборна трибуна. Например ежегодните рождественски четения, които обикновено са в края на януари, през тази година ще бъдат отложени. А тяхната подготовка традиционно е в сферата на влияние на митрополита. На свой ред главният редактор на православното списание "Тома" Владимир Легойда счита, че църквата е избрала тази дата, ръководена единствено от желанието да има яснота: "Скорошните избори за патриарх не позволяват Църквата дълго време да остава без ръководство, освен това няма да бъде нарушен балансът между църква, общество и държава".
Впрочем много ще зависи от решенията на организационната комисия или синода, които ще бъдат приети по-късно. Експерти напомнят, че самата процедура на изборите (в момента тя не е определена) може да варира. Например за преценка на Архирейския събор през 1990 г. бяха представени около 70 кандидати за патриарх, тоест техният брой не е бил ограничен. След гласуване останаха само трима кандидати, а на финала стигнаха двама. Все още не е ясно, дали патриаршията ще се възползва от подобна практика. На изборите за патриарх Тихон през 1917 г. до финала са стигнали три кандидатури и свещенослужителите теглили жребий. Но анализаторите прогнозират, че на сегашния Поместен събор няма да се наложи да се разчита на съдбата.
Накрая изходът от изборите теоретично може да бъде направляван чрез избирателния статут на делегатите: не е изключено на първия тур да могат да гласуват всички делегати, а на втория – само епископите. Изключена е възможността да се отмени тайното гласуване на Поместния събор и затова се счита, че дори само този факт прави изборите за патриарх “непредсказуеми, а следователно и най-демократичните в Русия”. “Уверен съм, че Бог няма да остави нашата Църква”, заяви Владимир Легойда. – “Ще имаме патриарха, от който Руската православна църква в момента има нужда”.
Накрая изходът от изборите теоретично може да бъде направляван чрез избирателния статут на делегатите: не е изключено на първия тур да могат да гласуват всички делегати, а на втория – само епископите. Изключена е възможността да се отмени тайното гласуване на Поместния събор и затова се счита, че дори само този факт прави изборите за патриарх “непредсказуеми, а следователно и най-демократичните в Русия”. “Уверен съм, че Бог няма да остави нашата Църква”, заяви Владимир Легойда. – “Ще имаме патриарха, от който Руската православна църква в момента има нужда”.
