На последните заседания Св. Синод на Цариградската вселенска патриаршия избра четирима архимандрити за помощни епископи (викарии) на архиепископ Макарий (на снимката), оглавяващ Архиепископията на патриаршията за Австралия. Заседанията са последни, защото и във Фенер като в Гръцката църква синодът е с едногодишен мандат и съставът се сменя в началото на църковната година, т. е. на 1 септември, за да дойдат следващите дванадесет митрополита по реда на старшинството им. В отиващия си синоден състав беше и архиеп. Макарий, което му е дало възможност да придвижи този важен въпрос за пастирското обгрижване на диоцеза си. Освен това един от досегашните викарни епископи, Дервийски Йезекиил, беше повишен в сан митрополит, запазвайки титлата му.
Това повишение е всъщност издигане на ранга на епископията му, която е от „древлепросиялите“, макар днес да няма християни там (в гр. Дерва или Дервия, в централната южна част на Мала Азия, пръв е проповядвал Христовата вяра св. апостол Павел, виж Деян. 14:20-21). С този акт на патриаршеския синод епархията от „древлепросияла“ се повишава в действаща, но това не означава, че има промяна в положението там.
Такова повишение в ранг на отделни епархии и ръкополагане на нови епископи се забелязва през последните двадесет и пет – тридесет години както във Вселенска патриаршия, така и в Московска патриаршия, където от 80-те години на 20 в. насам се наблюдава значително повишаване на броя на православните християни.
Тези промени в Австралийската архиепископия безспорно се дължат на новия архиепископ, Макарий (Гринйезакис, критянин), който зае поста през 2019 г. Той полага усилия да се подобри цялостната дейност на архиепископията. И докато други патриаршии като Йерусалимска и Александрийска често набират кадри от Гърция или Кипър (например сегашният Александрийски патриарх е критянин, предишният беше кипърец, Йерусалимският патриарх е роден в Гърция и мн. др.), то в Австралия разчитат на свои, местни клирици.
За отбелязване е, че и четиримата новоизбрани епископи са родени (с едно изключение), израсли, живели и работили в Австралия. Изключението е на избрания за Созополски епископ (т. е. на някогашната патриаршеска епархия на днешния български град) архим. Киряк, който е роден на о-в Кипър през 1959 г., но когато е едва шестгодишен семейството му емигрира в Австралия и той всъщност израства и учи там. През 1995 г. отива в Атон, където в манастира „Ставроникита“ е приет за послушник, а на следващата година е постриган за монах и ръкоположен за йеродякон и йеромонах от живеещия на Света гора Родостолски (т. е. Доростолски, дн. Силистра в България) еп. Хризостом, брат на Великата лавра.
Друг от избраните за епископ, архим. Христодул, роден през 1978 г. в Сидни, Австралия, е завършил лицей (последните три години от средното образование в Гърция) в гр. Волос, учи полувисше богословско образование в Солун, накрая обаче се дипломира от Богословския институт „Св. апостол Андрей“ на Австралийската архиепископия в Сидни. Неговите връзки с родната страна на семейството му продължават: през 2000 г. той е постриган в монашество от Лариския митрополит Игнатий († 2018 г.), който го ръкополага за йеродякон и йеромонах, дава му архимандритско отличие и го назначава в просветната, благотворителната и младежката дейност на епархията. През 2013 г. се завръща от Лариса в Австралия и продължава своето служение в родния си град Сидни като клирик вече на Вселенска патриаршия.
Останалите двама кандидат-епископи са обучени в Австралия, там са ръкоположени и служили досега. Но така или иначе тази архиепископия разчита на местни, свои кадри в обгрижването на народа Божи. Защото колкото и да неглижираме произнесената през 1935 г. от един комунистически диктатор фраза „Кадрите решават всичко“, трябва да ѝ признаем известна истинност. Местните клирици по-добре разбират местните хора и по-успешно работят с тях. Не на последно място владеят говоримо и писмено местния език (английски) и общуват свободно както с вярващите, така и с институциите в страната. При висшия клир на Фенер се държи те да владеят добре и новогръцки език, който е работният език на канцеларията, а и между клира.
Само архиепископите на Австралийската архиепископия се избират и назначават по други критерии, както се вижда от биографиите им. От биографиите им личи, че последните няколко архиепископа са били все високо образовани архиереи с преподавателски стаж в семинарии, академии, факултети и с редица научни публикации (архиеп. Макарий, например, е изготвил становището за даване на автокефалия на Православната църква на Украйна, представено през септември 2018 г., два месеца преди акта на патриаршията). Австралийските гръцки архиепископи са имали и години служение в епархиите на патриаршията в чужбина, така че са били запознати с живота на православното разсеяние (диаспора) и вече добре са владеели английски език.
И за завършек: кадруването е обичайна, бих казал рутинна дейност в човешкото общество. За съжаление злоупотребите (включително и в Църквата) с тази дейност са ограничили значението на думата само до отрицателното му звучене. А не би трябвало да го ограничаваме.
