Тази година празнуваха Великден много по-рано от нас. С благочестие и умиление, както винаги. Новото е "възкресението" на Римокатолическата църква. След няколко десетилетия оспорване, католиците по света, около 1 милиард вярващи, заявяват с гордост своята религиозна принадлежност. И не само в Африка и в Латинска Америка, където католицизмът преживява невероятен разцвет, но дори и във Франция, където традицията на отделянето на Църквата от държавата отвежда към 1789 г.
"Нито един облак. Между Франция и Ватикана лятото ще бъде вечно. Елисейският дворец се подготвя за посещението на папа Бенедикт XVI през септември с един голям подарък: дипломите на католическите училища ще бъдат изравнени с тези на общественото образование. Това беше голямо желание на Църквата и Никола Саркози го удовлетвори", пише списание «L΄Εxpress».
"Франция има нужда от вярващите католици, които не се страхуват да кажат кои са и в какво вярват", каза френският президент в Латеран. Даже Едуард Баладюр, който ръководи най-"католическото" правителство в историята на петата френска демокрация през 1993 г. не е ласкаел толкова много клира.
Никола Саркози често говори за християнските корени на Европа. Това е една от причините да вярва, че Турция няма място в Европейския съюз. И когато го попитат, от кои личности се възхищава най-много, той отговаря на първо място от папа Йоан Павел Втори и след това Шарл де Гол.
Нов вятър на надежда духа и отвъд Атлантика. Доказа го скорошното посещение на патата в САЩ. С 67, 5% вярващи Американската католическа църква е третата след Мексико и Бразилия по брой на паството си. Папа Бенедикт XVI не крие, че в американското общество търси противодействието на онова, от което се страхува най-много: разпространението на секуларазицията в Европа. Той търси източник на вдъхновение в особеностите на Америка, където религиозното чувство е много по-дълбоко от което и да е друго индустриално общество и не е ограничено само в личната сфера, но е част от президентския предизборен дебат. Може и една трета от кръстените католици да са напуснали вярата на отците си, но благодарение на масовото навлизане на емигранти от латиноамериканските страни, демографските данни за католицизма в Щатите са обнадеждаващи.
Въпреки че протестантски изповедания от всякакъв вид все още представят мнозинството от американското население, милионите американски римокатолици са най-голямото единно религиозно тяло в САЩ, и от много гледни точки - най-силното.
"Европа за разлика от Америка е в колосален сблъсък с историята си. Посреща с почти инстинктивно отрицание всяка възможност християнските ценности да имат някаква публично измерение", беше писал Йосиф Ратцингер. И често повтаряше фразата на френския политик и историк Алексис дьо Токвил, че "деспотизмът може да се крепи и без вяра, свободата обаче - не".
Онези, които мислеха, че наследникът на Йоан Павел II ще бъде реформатор, който ще отвори пътя към промени в отношението към абортите, развода, мястото на жените в Църквата, безбрачието на клириците и икуменизма, се разочароваха.
Зад него застават всички онези, които искат Католическата църква да продължи консервативната си линия. Защитават догматите на вярата си и нямат никакво желание да ги видят променени от "светския дух на времето"
"Католическата църква премина през своята епоха на цветята през 60-е години, които останаха в историята с Втория Ватикански събор. Сега вече е назряло времето да бъдат обуздани про-левите монаси, веселите монахини и католиците-марксисти на Латинска Америка. С тази задача се зае свръхконсервативният и яростният антикомунист Йоан-Павел II", пише маркистският преподавател Тери Инглетън. Неговото дело е продължено то Бенедикт, докато либералното крило на Църквата е групирано около много италиански, бразилски епископи като епископ Камило Руини и черни кардинали.
