Последната новина за преминаване на храмове и манастири в Гърция към Цариградската патриаршия наистина е изненада. Този институт на ставропигията е исторически възникнал и прилаган само в рамките на една юрисдикция. Например: Бачковският манастир преди векове е станал ставропигиален, като преминал от властта на местния епископ (тогава вероятно Пловдивски) към Цариградския патриарх. Целта може би е била да се избави от своеволията на местния владика, като премине на пряко подчинение на патриарха. Иначе: веднъж дава данък на владиката, втори път - на патриарха. Дори ставропигията да е плащала по-голям данък на патриарха, поне не е било двойно! Ясно и просто: чисто икономически подбуди. Лошо няма. Регламентирани отношения, още повече че регламентиращият е най-големият началник - патриархът.
Но сега ставащото в Гърция наистина изненадва. Гръцката православна църква си е отделна, самостойна, т. е. автокефална църква вече близо два века. Не е невъзможно тази църква да даде на друга някакъв свой имот. Но това трябва да е в съзвучие с нейния самостоен статут. Митрополитът на Мегара и Саламин, освен че е съименник на патриарха, няма никакво право да му прави такива “подаръци”. Иначе онази църква ще заприлича на една съседна ней, дето всеки владика се е автономизирал и си прави, каквото му кефне, а няма и кой да го озапти.
Ако сложих в заглавието на коментара си “всеяден”, това не е от омраза към интелигентния и дори симпатичен патриарх Вартоломей. Наистина неговите действия през изминалите 17 години патриаршестване показват, че се проявява като всеяден.
Той посегна на двама епископи в Йерусалимската патриаршия, макар да не бяха в негова юрисдикция, но си измисли “надюрисдикционни” хватки и после ония трябваше да се каят, та ги изкараха и агенти на Руската православна църква! Номерът с плашилото на Москва винаги минава, дори и в нашата родна политика, както виждаме.
После обяви покойния вече гръцки архиепископ Христодул нещо като в персонална схизма. Жилав беше Христовият раб (това значело в превод името Христодул), но там се намеси гръцката държава и му “свиха сърмите” на стареца. Зер, църквата им държавна и държавата има последната дума по външноцърковната политика. Зорно!
Междувременно патриарх Вартоломей си взе за себе си част от Естонската православна църква, която е част от Руската църква (не без помощта на държавната власт в Естония, която иска да отскубне от църковната опека на Москва няколко десетки хиляди православни в страната). После патриархът прие под омофора си (който е “чудотворно” широк в такива случаи) части от руските и украинските православни (традиционно части от Руската църква). А претенциите му за власт над цялата православна диаспора извън границите на поместните православни църкви на дело блокираха процеса на предсъборните всеправославни съвещания, започнал още от началото на 60-те години на миналия век. Но почнал при друг патриарх, с други разбирания. Да не забравяме, че и признаването на едностранно възстановената ни патриаршия е един от плодовете на онзи стремеж към единодействие на Православието по света. Но сега виждаме, че в глобализиращия се свят Православието все по-отчетливо се партизира (или напарчосва, за да е по-ясно). Дали пък това не е някаква реакция срещу глобализацията? Де да беше! А и фактът, че отличеният от видинския ми владика архимандрит работел в тясно сътрудничество с цариградските и пр. гръцки представители в Брюксел, както същият се хвали в столичен всекидневник, показва, че църковната глобализация си е в своеобразно действие.
В случая с “местните поделения” на Мегарската епархия можем да кажем, че “мечката не играе в нашия двор”. Да си се оправят гърците от Атина и Цариград помежду си! Но нали хората са казали, че като заиграе мечката у съседите, ще дойде и у нас. Затова малко ме е страх, да ви призная, от духовна всеядност. Че нали и адът тъй се нарича...
