Имаше такъв злокобен виц за стюард в падащ самолет. Там можеш и да се засмееш. А тук въобще не е до смях. Защото, както личи от заглавието, не става дума за падане, а за падение. Синодалните дядовци надминаха себе си. След странните (меко казано) номинации за епископи от предния месец сега дойдоха още по-странни отличавания в "достойнство". Не се спирам въобще на поредния епископ за домашно ползване (и с хиротония "по домашному"). Защото там, както и за Смолян, явно страхът на сливенския владика да не му се отцепи Бургас (много стар епископски център) го кара да се запасява с резервен епископ - но за там, по-далече от Сливен! Вече претръпнахме на тези владишки политики. Пък и като жена по-добре да спра - не ми било разрешено да говоря в църква, твърдял д. Иларион.
Но архимандритските "отличия" направо "разбиха" православното изпълнение. От вчера насам не се намери нито един човек, който да каже: "Браво! Най-после! Откога трябваше качествата и трудовете на тези духовници да бъдат възнаградени!" По-скоро всички ужасени се питат: "Боже мой, на какво отгоре?! Че точно тях ли?!?" Хора с доказани неканонични действия, без образование (впрочем и еп. Киприян бил без завършено богословско), без достойнства освен владикоподмазвачеството получиха архимандритско достойнство и ще се редят до такива светли имена в българската и общоправославната история, носили достойно това отличие.
Духовните старци винаги сочат Великия пост като времето на най-големите изпитания. Явно е, че така ще трябва да се възприеме и тази поредица от безумни решения на трудно окачествими владици като Доростолския, Видинския, Сливенския и пр. Не говорете, мили сестри и братя, за заговор срещу Православната ни църква. Не мислете, че Бог е изоставил Своя народ в България. Той ще вразуми неразумните и ще накаже нечестивците. Нали тъкмо сега пеем всяка вечер: "Господи, помилвай ни, защото на Тебе се уповаваме!"
