От словото на новия архиепископ при интронизацията му пролича линията, която има намерение да следва: лоялност към държавата и ненамеса в ония дела, които политиците смятат само за "свои".
Архиепископът подчерта, че Църквата не трябва да се произнася по политически въпроси и същевременно заяви, че тя няма да мълчи.
От тези до известна степен вътрешно противоречиви заяви на архиеп. Йероним се вижда, че той иска да заяви лоялност към политическата класа в съседна Гърция, която безспорно е имала възможност да "намекне" за предпочитанията си. И не случайно още от самото начало архиепископът ясно се разграничи от линията на покойния си предшественик Христодул, който спечели сърцата на гръцкия народ със заемането на позиция по всички въпроси, които са жизнено важни за народа – както вътрешнополитически, така и външнополитически.
Архиеп. Христодул не смяташе, че има теми-табу за Църквата. Защото кое всъщност не е политика: трудът и препитанието на народа ли? Или образованието и културата? Здравето, болестите и зависимостите? Спортът и предлагането на развлечения? Брутният вътрешен продукт или външният дълг на страната? Военното дело или международните отношения? По кой въпрос Църквата не трябва да има мнение?
Има един ясен показател: всеки въпрос, повдигнат от Църквата в защита на правата на гражданите, който дразни политиците, безспорно е въпрос на Църквата. Защото Църквата не трябва да "слушка" политиците, а да е коректив на обществения живот.
Наистина, има сериозен проблем, когато хората от висшия клир (пък и от низшия) много започнат да харесват една партия и да заклеймяват другите. Така те стават маша в ръцете на определена политическа сила. Това е непозволено и противно на християнските принципи.
Делото на Църквата е да застане тъкмо зад тези принципи и тях да защищава. Да се надяваме, че такава ще бъде "политиката" и на новия архиепископ Йероним.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3krdx
