Новоизбраният архиепископ на Гръцката църква Йероним според осведомителните агенции е обещал да продължи линията на обнова на църковния живот, започната отпреди четиридесет години, поддържана включително и от неговия новопреставил се предшественик архиеп. Христодул.
Преди всичко е хубаво, че той не обещава нова политика, а приемственост. Защото новото лесно се обещава, но трудно се прави. И обикновено после никого не съдят за обещанията, пък и архиереите са с доживотен мандат, така че наказателен вот няма как да им се проведе.
След това прави впечатление, че говори за четиридесетгодишен период.
У нас вече почти няма хора, дето да си спомнят какво беше преди четиридесет години в Гърция, още по-малко – в църквата на нашата съседка. Затова да припомним: през 1967 г. в Гърция се извършва държавен преврат на военните и понеже не генерали, а полковници го оглавяват, техният режим беше известен като „режимът на полковниците“ или „хунта“ (имената няма да ги споменаваме, те вече са без значение).
Военният преврат идва с обещания за коренна промяна на политическото статукво. И до голяма степен прави такава промяна – къде за добро, къде за по-лошо (няма да съдим политическото измерение). А понеже Православната църква на Гърция е държавна институция, наред с другите промени в държавата, според превратаджиите, е трябвало да се смени и църковното ръководство. Колко му е! Избират (в такива „ситуации“ винаги има готови да избират и особено – да бъдат избирани!) нов архиепископ, махат (по някакъв начин, то се знае – „законен“) повече от дузина митрополити, избират се на тяхно място нови.
Истината е, че наред с превратаджийските неразбории в църковните среди се провежда и прочистване от недостойни йерарси (защо и как недостойни, няма да се уточнява тук, нали „всяко стадо си има мърша“?!). Архиепископът е дотогава известен професор по църковно право в Богословския факултет на Солунския университет, архим. Йероним (Коцонис; имената на онзи и на сегашния Йероним интересно съвпадат!).
Архиеп. Йероним се заема именно не толкова с персоналната чистка (за това винаги си има достатъчно доброволци), колкото с институционалната. Опитва се заедно със свои съмишленици, много от които идват на катедрите си с преврата, да обнови църковния живот. Сам той свързан с някои мирянски организации (заклеймявани и до днес от твърдите консерватори като „протестантстващи“), архиеп. Йероним предоставя възможност на всички ония, които искат да се надмогне обичайното обредничене в храмовете, да дадат най-доброто от себе си. Полагат много усилия да се увлече паството в делото на Църквата (която не е клир само, а „клир и миряни“, както знаят и децата). Младежта е основната „целева група“ („target group“, казано на съвременен език). С помощта на държавата се подемат поредица от почини за доближаване на младите хора до християнските идеали. Клириците и най-вече архиереите не са просто декор и пръскачи на светена вода (както за съжаление и у нас вече стана), а са първи сътрудници на държавата в родолюбивото (а това в Гърция автоматично означава – православно!) възпитание на подрастващите. Особено много се работи за православната просвета на народа, а не само за строене на храмове и манастири, което също не изостава. Увеличава се многократно броят на монашестващите из цялата страна. Не на последно място се набляга на подготовката и контрола на дейността на клира, „за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело“ (2 Тим. 3:17).
Тук не се прави опит да се идеализират онези времена и процеси. Справедливо е обаче да се посочи, че оттогава започна наистина обновление в живота на Гръцката църква. И едва ли е случайно, че днешният архиепископ със знаковото (за Гърция) име Йероним говори за четиридесетгодишна традиция, след като и сам той през оная (за мнозина – черна) 1967-ма година приема монашество и първите степени на свещенството. А по време на „хунтата“ се утвърждава и монашеското братство „Хрисопиги“, от което произлезе предишният архиепистоп – Христодул. Той и неговите събратя ратуват особено много за по-духовен живот на вярващите и особено на клириците. И блаженопочиналият архиеп. Христодул го показа по най-добрия начин.
Затова на всички запознати с по-новата история на Гръцката църква това намекване на новоизбрания архиеп. Йероним за четиридесетгодишния развой в живота и дейността на тяхната църква е обещание, че нещата ще продължат добре.
Дай, Боже!
