Синодалните фракции са последният "писък на модата" сред владиците, както съвсем ясно се вижда от действията и бездействията им през последните два месеца.
Синодът на БПЦ явно е в голяма криза. Архиереите си оттеглиха благословението за "Двери", а сега го четат със затаен дъх, сякаш не те, а бедният сайт твори чудесиите. На всичко отгоре с готовност и "подобаваща" дискретност снабдяват сътрудниците на "Двери" с владишки пикантерии. Не че досега са били в недостиг.
Накъде върви БПЦ? Разколът ли й е виновен или бацилът на разделението си е архиерейска болест? И колко синода ще станат сега? Три или четири? Предлагам на екипа на Двери.бг да обяви наддаване. Ще паднат големи залагания…
Вижда се, че владиците си гонят свои себични цели и не ги е еня за делото на Църквата. Защото отведнъж забравиха за вероучението и църковно-народния събор, за липсата на свещеници и за недостига на църковна дейност и хукнаха да се размножават като едни първични животинки - чрез делене!
Нека да ги видим един по един тия църковни князе.
Врачанският Калиник не е вчерашен интригант - та нали главно той поведе хорото на предишния разкол от 1991-1992 г.?! Сега вече всичко е "отиграно" и се постига много по-лесно.
Пловдивският Николай от самото начало се очерта като тоталитарен тип и успява с различни сплетни да оплете едни митрополити и да ги настрои срещу други. Така във властната му и добре финансирана орбита се оказаха няколко владици.
Старозагорският Галактион пък отдавна се е обявил за църковния Осман Пазвантоглу, служи си с "брата си от славните години" Инокентий, нито идва на заседания, нито показва, че има нещо общо с това там на "Оборище" 4.
Столетникът дядо Иларион, в когото мнозина, особено жени над 40-те, се кълнат като в светец, по неизвестни причини се възпротиви на "събрата си" Натанаил и се прегърна с „перспективния” Пловдивски. Духовници са го видели часове наред коленопрекленно да уговаря патриарха да направят архим. Борис Бачковски владика. Да го питаме ли защо? Няма нужда. Но едно е сигурно, че не е морално да протежираш човек с оспорван морал. То право си казва народът: "Никога не е късно да станеш за резил!"
Видински Дометиан и Русенски Неофит са лесни за кандърдисване. А средства за това дал еди-кой-си (във всеки случай не Господ!).
Няма сведения каква точно е позицията на Варненския Кирил, Търновския Григорий, Ловченския Гавраил, Сливенския Йоаникий. С кого са или против кого са? Неврокопският Натанаил скачал против недомислените владишки размножавания, но не се знае кой го е подкрепил. Американски Йосиф пък дошъл специално да си каже думата, ама май никой не е искал да я чуе, дори и отдавнашният му „духовен брат” Неофит. А Западноевропейският Симеон, дето сега май е станал Западноамерикански, се спотайвал в пустинята на Аризона по тодор-живковски, „докато отмине бурята”.
И тъжно, и болно, и срамно става човеку на душата…
Мисля си, че решението за ръкополагането на новите епископи из провинцията е начин патриархът да си измие ръцете, защото е ясно, че той няма да хукне по Враца, Пловдив или Бачково да слага ръце на хора, за които са го насилили да гласува. Това си му е стара практика от комунистическо време, когато властта му е извивала ръцете.
Ама това вече църква ли е или партийна сбирщина?! Казваха, че БЗНС-тата били 17. Но синодите не 7, и 2 да станат, пак е срам и позор. Защото духовните водачи са ослепели, заслепени от мераци за златни корони, бели була, лъскави палати, мощни коли и да им викат хората: „Учителю, учителю!…” (Евангелие от Матей 23, 7).
Нека да ги видим един по един тия църковни князе.
Врачанският Калиник не е вчерашен интригант - та нали главно той поведе хорото на предишния разкол от 1991-1992 г.?! Сега вече всичко е "отиграно" и се постига много по-лесно.
Пловдивският Николай от самото начало се очерта като тоталитарен тип и успява с различни сплетни да оплете едни митрополити и да ги настрои срещу други. Така във властната му и добре финансирана орбита се оказаха няколко владици.
Старозагорският Галактион пък отдавна се е обявил за църковния Осман Пазвантоглу, служи си с "брата си от славните години" Инокентий, нито идва на заседания, нито показва, че има нещо общо с това там на "Оборище" 4.
Столетникът дядо Иларион, в когото мнозина, особено жени над 40-те, се кълнат като в светец, по неизвестни причини се възпротиви на "събрата си" Натанаил и се прегърна с „перспективния” Пловдивски. Духовници са го видели часове наред коленопрекленно да уговаря патриарха да направят архим. Борис Бачковски владика. Да го питаме ли защо? Няма нужда. Но едно е сигурно, че не е морално да протежираш човек с оспорван морал. То право си казва народът: "Никога не е късно да станеш за резил!"
Видински Дометиан и Русенски Неофит са лесни за кандърдисване. А средства за това дал еди-кой-си (във всеки случай не Господ!).
Няма сведения каква точно е позицията на Варненския Кирил, Търновския Григорий, Ловченския Гавраил, Сливенския Йоаникий. С кого са или против кого са? Неврокопският Натанаил скачал против недомислените владишки размножавания, но не се знае кой го е подкрепил. Американски Йосиф пък дошъл специално да си каже думата, ама май никой не е искал да я чуе, дори и отдавнашният му „духовен брат” Неофит. А Западноевропейският Симеон, дето сега май е станал Западноамерикански, се спотайвал в пустинята на Аризона по тодор-живковски, „докато отмине бурята”.
И тъжно, и болно, и срамно става човеку на душата…
Мисля си, че решението за ръкополагането на новите епископи из провинцията е начин патриархът да си измие ръцете, защото е ясно, че той няма да хукне по Враца, Пловдив или Бачково да слага ръце на хора, за които са го насилили да гласува. Това си му е стара практика от комунистическо време, когато властта му е извивала ръцете.
Ама това вече църква ли е или партийна сбирщина?! Казваха, че БЗНС-тата били 17. Но синодите не 7, и 2 да станат, пак е срам и позор. Защото духовните водачи са ослепели, заслепени от мераци за златни корони, бели була, лъскави палати, мощни коли и да им викат хората: „Учителю, учителю!…” (Евангелие от Матей 23, 7).
Ако Господ не ги спре, тия хора наистина не знаят спиране, ама хич!
Синодалните фракции са последният "писък на модата" сред владиците, както съвсем ясно се вижда от действията и бездействията им през последните два месеца.











