Наскоро ”Двери” препечата статия от излизащия на български език в Чикаго, САЩ, вестник “Старт”, озаглавена “Формулата на Българското Чикаго”. Още първото изречение “Докато там, далеко, в Голямата Родина...” грабва читателя. Нашите сънародници в Америка не забравят Родината. Наричат малка България Голямата родина. Очевидно голямата Америка остава за тях малката родина. Статията запознава читателите с една инициатива в православната църква „Св. Иван Рилски” в Чикаго. Многократно църквата се нарича “българска”, а свещениците Ноцков и Димов - представители на “българското духовенство в Чикаго”. А нещата са доста по-различни.
Неуместно е, меко казано, църквата „Св. Иван Рилски” в Чикаго и нейните свещеници да се наричат български. Това, че църковнослуженията се извършват на български език, не определя каноническата принадлежност на църквата към Българската православна църква и към България изобщо.
Кратка историческа справка: Създаването на Българска православна църква в САЩ датира от 1907 г. Тя се ръководи от специално изпратени от Светия Синод представители. Едва през 1938 г. Синодът ни изпраща епископ, който да оглави създаването на епархия. Това е епископ Андрей. Скоро след деветосептемврийския преврат през 1944 г. отношенията между епархията в Америка и епископ Андрей, съответно и Синода в София, са прекъснати. Минават дълги години, докато през 1963 г. противоречията са изгладени.Дядо Андрей е вече митрополит, но е стар и болнав (той умира на 86 г. в София през 1972 г.). Група от няколко свещеника и архимандрит Кирил Йончев, подкрепяни от Македонската патриотична организация, настояват дядо Андрей да се оттегли. На негово място предлагат Кирил Йончев. В тази връзка при посещението на Неврокопския митрополит Пимен в САЩ през 1963 г. тази група настоява той да извърши хиротония (възвеждане в епископски сан) на архимандрит Кирил Йончев. Митрополит Пимен отказва да направи това без да е съгласувано със Св. Синод в София. Неговият отказ служи като повод част от българските църкви от епархията в Америка да се отделят от нея и да се създаде втора българска епархия, оглавявана от Кирил Йончев.
По каноните на Православието и по устава на БПЦ това деяние се определя като разкол и извършителите са лишени от църковния им сан – те са низвергнати. Независимо от това архимандрит Кирил е възведен в епископски сан от Руската задгранична църква, намираща се в САЩ. През 1976 г. еп. Кирил Йончев влиза в противоречие с неговите покровители от Руската задгранична църква и търси подслон в Православната църква в Америка (ПЦА, съответно Orthodox Church in America - ОСА), която доскоро преди това се е именувала Руска православна гръко-католическа църква в Северна Америка. Дават на еп. Кирил особен статут: той е архиерей на българските енории, пръснати в различни части на двете големи страни, съответно на територията на различни епархии на ПЦА.
През всичките тези години еп. Кирил разединява българската имиграция в САЩ, Канада и Австралия. След промените в България от 1989 г. (вече с по-висока титла) архиепископ Кирил моли Светия Синод в София да опрости греховете му. Това е направено с очакването, но за съжаление без твърда договорка, че той ще върне отнетите църкви към майката БПЦ. Наистина нищо такова не се случва. Нещо повече, той заедно със свещеник Валентин Ноцков успяват да заблудят група родолюбиви българи в Чикаго и да организират църквата „Св. Иван Рилски”. Архиеп. Кирил Йончев напусна този свят миналата година, оставяйки една голяма рана в снагата на нашата родна църква в САЩ и Канада.
Какво може да се очаква да се случи с епархията след неговата смърт? Първо, трябва да се има предвид, че в устава на ПЦА се допуска съществуването на етнически църкви само временно. (Етническа църква означава църква, в която се проповядва на друг език, не на английски). Със смъртта на архиепископ Кирил временният статут на т. нар. български диоцез и църквите към него може да се смята за приключен. Второ, почти е изключена вероятността да бъде запазен Български диоцез към ПЦА, а още по-малко е вероятно епископът на такъв диоцез да бъде от български произход. Трето, очаква се Светият Синод на БПЦ да поиска ПЦА да не използва повече наименованието “българска” за своите епархии и енории. Четвърто, църквите в състава на т. нар. Българска епархия - около 19 на брой - сега са разпръснати. Има няколко на Източния бряг, в Средния Запад, на Западния бряг. Администрирането на така разпокъсаните църкви е трудно, защото разстоянията са от порядъка на хиляди мили. По тази причина нормалната практика е епархийското деление и принадлежащите към тях църковни общини да е на георграфски принцип. Това означава, че църквата „Св. Иван Рилски” може да премине към състава на епархията за Средния Запад.
По отношение на свещениците би трябвало да е известно на нашите сънародници в Чикаго, че Валентин Ноцков и Божидар Димов не са канонически свещеници нито на Българската православна църква, нито на Православната църква в Америка. Така, че те не могат да представляват “българското духовенство”. Много е вероятно при пренасочването на т. нар. „български църкви” към другите епархии от ПЦА съответните архиереи да заменят тези двама свещенослужители с неопределен статут с други, които канонически са изправни. Това означава свещеникът на църквата „Св. Иван Рилски” в Чикаго да се окаже човек без български корени. Такива са повечето от свещениците към т. нар. Български диоцез към ПЦА сега. Те водят църковните служби само и единствено на английски.
Позволихме си да направим този коментар, тъй като оставаме с впечатлението, че българската колония в Чикаго не е осведомена за това и не предполагат какви непоправими злини ще бъдат нанесени на майката-Църква.
