Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

23084На читателите на Двери предлагаме увода на проф. Димитър Кенанов към българския превод на класическия труд на Емил Калужняцки „Съчинения на Българския Патриарх Евтимий (1375-1393)” от 1901 г., издаден от университетското издателство „Св. Кирил и Методий” през 2011 г. Критическото издание на трудовете на св. Евтимий от известния славист е ненадминато и до днес. Преди две години издателството към Великотърновския университет издаде допълнено издание на оригиналното съчинение на Калужняцки на немски език, а вече е налице и български превод на класическото съчинение.

Близо век преди основополагащия труд на проф. Емил Калужняцки започва същинският научен интерес към св. Евтимий, патриарх Търновски, с опити да се обнародва неговото книжовно наследство. Като съзнава, че Киевското издание на житието и службата за св. Йоан (Иван) Рилски от 1671 г. е библиографска рядкост, на два пъти в Белград о. Неофит Рилски печата „Службы с житиемъ…” (1836 и 1870 г.) за рилския пустинник и небесен покровител.1

Архим. Леонид (Кавелин) е имал желание да подготви за печат Евтимиевите съчинения, но става първият издател на „Похвално слово за Патриарх Евтимий” от Григорий Цамблак. Във встъпителната статия руският учен заявява: „Съвпадащите свидетелства на Григорий Цамблак и Константин Философ (т. е. Костенечки) доказват, че св. Евтимий е бил истинският баща на славянската филология. И неотменен дълг е на любителите на славянската древност подробно и грижливо да издирят неговите заслуги в това отношение, да съберат всички негови съчинения”.2 Бориловият Синодик от 1211 г. е другият важен паметник с два преписа от 14 в. и 16 в., въведени в науката от В. И. Григорович, Сп. Н. Палаузов, М. С. Дринов и М. Г. Попруженко, който доказва участието на св. Патриарх Евтимий в попълването и редактирането на Синодика. Славистичните среди са въодушевени от откриването на Рилския панегирик, писан през 1479 г. от Владислав Граматик. По него Неофит Рилски публикува Евтимиевото житие на св. Иван Рилски с Рилската повест на Владислав Граматик за пренасянето на мощите в Рилския манастир през 1469 г. Сп. Н. Палаузов изразява убеждението си, че Панегирикът е съставен от св. Патриарх Евтимий, който започва да събира монументални Велики Минеи-Чети. Изглежда под въздействието на Палаузовата теза архим. Леонид дава същата оценка за Рилския панегирик и за св. Евтимий Търновски като съставител и редактор на Велики Минеи-Чети, предшественик на митрополит Макарий от 16 век.3 В единствен препис от Владислав Граматик е запазено „Похвално слово за св. Филотея” от митрополит Йоасаф Бдински. В неговия текст за Кавелин подобно вопъл на поробения български народ звучи крилатата мисъл: „По-добре беше слънцето да изгаснеше, нежели да замлъкне Евтимиевият език”.

От Рилския панегирик през 1882 г. Владимир Качановски печата Евтимиевите послания до митрополит Антим, до мних Киприан и до свещеноинок Никодим Тисменски.4 П. А. Сирку (Сирков) обобщава изследванията и публикациите на текстове по ръкописа на Владислав Граматик, привежда постатийното му съдържание с началните фрази на поместените съчинения, с бележките, оставени от Владислав Граматик, и в по-ново време – от отец Неофит Рилски.5 П. Сирку смята още, че в написването на Мардариевия панегирик от 1483 г. участва и Владислав Граматик. За по-голяма пълнота ще добавим, че през 1734-1735 г. Владиславовия сборник е разлиствал Партений Павлович, а няколко десетилетия по-късно е четен от йеросхимонах Спиридон Рилски заради Евтимиевото житие на св. Иван Рилски и по този начин Спиридон с единствения запазен препис на „Житие на преп. Теодосий” от Константинополския патриарх Калист. Това го подтиква да състави нова редакция на Теодосиевото житие и да напише служба за неразумно забравения от българите единоплеменен светец, както сам признава в Предисловието.6

Със своите преводачески и редакторски занимания св. Патриарх Евтимий обновява литургическите текстове в Българската църква и ги поставя в пълна съвместимост с византийската патриаршеска практика. Чрез направените от П. И. Севастиянов фотографски снимки в Атон се поставят основи за траен интерес към пергаменния Свитък от 14 в., чийто произход Полихроний Сирку свързва с Търновската Велика лавра „Св. 40 мъченици”. Свитъкът е дълъг 3 м, широк – около 13 см и до днес се съхранява в славянобългарската Зографска обител „Св. Георги Победоносец” на Атон.7

През 1869 г. е обнародван Свитъкът, съдържащ Филотеевия Устав на литургията от св. Йоан Златоуст с Дяконския чин8 и с предисловие от безименен автор (според Сирку това е Я. Шафарик): „Руският писател г. Севастиянов е свалил фотографическо копие от съществующата на стената в Зографския манастир на Св. гора проскомидия, която е превел от гръцки на българославянски език Евтимий Търновски, български патриарх от 1360 до 1389 г. Тоя фотографически препис г. Севастиянов е предал А. Гилфердингу да го напечата в някое от руските археологически периодически списания. А. Гилфердинг – който мисли, че ако преводът на тая проскомидия бъде напечатан в Русия, той ще да стане недостъпен за българите, до които се отнася повече, нежели до русите – е намерил за по-добре, щото тоя превод от старата българска книжнина да се напечата в Сърбия, защото в такъв случай той ще да стигне по-скоро до ръцете на учените българи”.9

Между духовните съкровища на днешната библиотека на Зографския манастир е ръкописната книга от 14 век – Зографски Служебник на св. Патриарх Евтимий с Евхологий, който вмества в себе си освен литургическия текст на Свитъка, служби на св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики (литургия и преждеосвещена литургия), различни молитви и чинопоследования. По признание на Сирку, подробни сведения за сборника първи съобщава Владимир Качановски. Той забелязва възглашенията за цар Иван Шишман, царица Мария, св. Патриарх Евтимий и застава зад романтичното Зографско предание, че пътят на заточения от османските поробители Евтимий минава през Атон и Зограф.10 В отделна статия по Зографския Служебник Вл. Качановски печата молитвите, отдавани на св. Патриарх Евтимий.11

През лятото на 1887 г. П. А. Сирку посещава Атон и преписва Зографския Служебник, а през 1890 г. обнародва цитираното вече ненадминато издание на литургическите трудове, оставени от св. Патриарх Евтимий. Приведени са разночетения по Соловецкия Служебник, писан в Зографския манастир през 1632 г. от инок Варлаам за молдовлахийския митрополит Теофан. Полихроий Агапиевич успява да претвори в слово част от своя всеообхватен замисъл за труд за търновското „исправление книг” – през 1898 г. излиза книгата му „К истории исправления книг в Болгарии в 14 в., т. 1. Время и жизнь Патриарха Евфимия Тырновского”. В обемистото изследване 12 е сторен историко-политически обзор на положението в България през 14 в., изложено е обстойно светоотеческото по дух учение на византийско-българския исихазъм чрез делото на преп. Григорий Синаит, преп. Григорий Палама, преп. Ромил Видински, преп. Теодосий Търновски, св. Евтимий, патриарх Търновски. Налице е пръв опит за цялостен поглед върху ръкописното наследство и образоваността при цар Иван Александър.

През 1900 г. П. Сирку издава Евтимиевата „Служба на преп. царица Теофана”.13 Във въвеждащата и в заключителната статия са проследени всички извори за живота на преп. Теофана като открит остава въпросът за предполагания византийски химнографски източник и въздействието му върху св. Патриарх Евтимий. Важни са приносите на Полихроний Сирку за изясняването на изворовата основа на житията за св. Иван Рилски и св. Петка Епиватска (Търновска) с публикуването на новобългарската версия на житието за св. Петка по Жеравненския дамаскин.14

Във фундаменталния труд на проф. Ем. Калужняцки могат да се намерят още научни факти, които изграждат пълната картина на издателския интерес към Евтимиевото духовно наследство през 19 в. В настоящото преиздание на български език от Недка Николова е преведена аналитичната студия с текстокритическите бележки към отделните произведения на св. Евтимий Търновски. Надяваме се, че с преводния си формат изследователските прозрения на видния евтимиевист ще стигнат до по-широка читателска среда.

  1. По-подробно: Кенанов, Д. Евтимиева метафрастика. Път и мисия във времето, ИК „ЖАНЕТ-45”, Изд. „ПИК”, Пловдив – Велико Търново 1999, с. 111-126.
  2. Архим. Леонид „Нова граҕа за бугарску историjу” – В: Гласник Српског ученог друштва, Б. т. 31, с. 247.
  3. Архим. Леонид „Последний патриарх Болгарского царства, блаженный Евфимий и его сочинения” - В: Чтения в Обществе истории древностей Российских (ОИДР), 1870, кн. 4, разд. І, с. 13-18.
  4. Качановский, Вл. „К вопросу о литературной деятельности болгарского патриарха Евфимия” – В: Христианское чтение, июль-август, 1882, СПб., 1882, с. 217-265.
  5. Сырку, П. А. Очерки литературных сношений болгар и сербов в ХІV-ХV вв., СПб. 1901.
  6. Всички текстове, свързани с делото на преп. Теодосий Търновски, виж в: Кенанов, Д. Крилатият въздухоходец Теодосий Търновски, Издат. „ПИК”, УИ, Велико Търново 2010.
  7. Подробна библиография за изследванията до 1890 г. и публикация виж в: Сырку, П. А. К истории исправления книг в Болгарии в ХІV в., т. 1, вып. 2; Литургические труды Патриарха Евфимия Терновского, СПб. 1890; Лондон 1972.
  8. „Проскомидиjа из Зографског манастира у Св. гори. Приjевод бугарско-словенски Патриjарха Jевтимиjа” – В: Гласник Српског ученог друштва, кн. 8, св. 25, старого реда, Б. 1869, с. 288-304. На с. 339 е поместена бележка за Научно заседание от 15 ноември 1868 г., където публикацията е предложена за печат от С. Сретенович.
  9. Проскомидиjа…, с. 288. Новобългарският превод е на Любен Каравелов, който печата откъс от литургията в сборника си „Сокол” (1876). – В: Каравелов, Л. Събрани съчинения, т. 6, С. 1985, с. 329-330.
  10. Качановский, Вл. „Новые данныя для изучения литературной деятельности Болгарского тырновского патриарха Евфимия (1375-1393)” – В: Христианское чтение, 1888, март-апрель, СПб. 1888, с. 472-478.
  11. Качановский, Вл. „Новооткрытые на Афоне труды Болгарского патриарха Евфимия” – В: Вестник Славянства. Сборник, издав. проф. Вл. Качановским, кн. 3 и 4, Казань 1889, с. 118-128, 118-125.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3pcrh 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]